3 февруари - Луна 9 става първият апарат в света, осъществил меко кацане

166
Луна 9 е космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. На 3 февруари 1966 г. Луна 9 е първият апарат, осъществил меко кацане в работно състояние на повърхността на друго небесно тяло. Предадени са панорамни снимки на повърхността на Луната.

Спускаемият модул, осъществил меко кацане, има тегло 99 kg. Той е херметизиран и в него са поместени радиокомуникационната система, контролната система, климатична система, източници на енергия и камерата.

Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител Мълния, като четвъртата степен се отделя от апарата след ускоряване по траектория към Луната. Малко преди започване на спускането към повърхността спускаемият модул се отделя от останалата част на апарата.

Осъществено е кацане в Океана на бурите на 3 февруари 1966 г. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 km от апарата.

Луна 9 е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие ще построи почти всички следващи съветски космически апарати. Мястото на кацане е с координати от 7°8' с. ш. и 64°22' з. д., на запад от кратерите Рейнер и Мариус в Морето на бурите. Датата е 3 февруари в 18:45 ст. време Луна 9 започва да предава данни към Земята веднага след прилуняването.Но едва 7 часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, биват заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, измежду които 5 панорами. Това са първите изображения от повърхността на друго небесно тяло.

Измерена е радиация на повърхността на Луната в размер от 0,3 грей на ден. Може би най-важното откритие е това че реголитът може да поддържа сравнително тежко тяло. Контактът с апарата е изгубен в 22:55 ст. време на 6 февруари 1966 г.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

1451 г. – Мехмед II става султан на Османската империя.
1690 г. – Колонията в Масачузетс издава първите банкноти в САЩ.
1718 г. – Петър I лишава своя син Алексей от правото да наследи руския престол.
1754 г. – Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратов диамант в знак на благодарност за митническите облекчения в Русия.
1809 г. – Илинойс е формиран като отделна територия на САЩ.
1815 г. – В Швейцария започва промишлено производство на кашкавал.
1830 г. – Гърция получава независимост от Османската империя.
1916 г. – При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.
1919 г. – В Париж се състои първото заседание на Обществото на народите.
1921 г. – Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет.
1931 г. – В Нова Зеландия е регистрирано най-опустошителното в историята на страната природно бедствие – земетресение с 258 жертви.
1945 г. – Започва Ялтенската конференция, на която се решава съдбата на Европа.
1947 г. – В Аляска е измерена най-ниската температура на въздуха в цяла Северна Америка (-63 °С).
1954 г. – Елизабет II става първият британски монарх, посетил Австралия.
1957 г. – Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.
1958 г. – Белгия, Нидерландия и Люксембург създават митническия съюз Бенелюкс.
1959 г. – В самолетна катастрофа близо до езерото Клиър Лейк загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бупър.
1966 г. – Съветският непилотиран космически апарат Луна 9 става първият апарат в света, осъществил меко кацане и предал снимки от повърхността на Луната.
1967 г. – В Австралия е извършена последната екзекуция на осъден на смърт.
1969 г. – Ясер Арафат е избран за лидер на ООП.
1981 г. – Гру Харлем Брундтланд става първата жена – министър-председател на Норвегия.
1989 г. – В Парагвай, след 35-годишна диктатура, е свален генерал Алфредо Стреснер.
1994 г. – САЩ прекратяват икономическото ембарго над Демократична република Виетнам, наложено през 1964 г.
1998 г. – Американски военен самолет прелита ниско и прерязва кабела на лифт в курорта Кавалезе (Италия), една от кабините и пада и загиват 20 души.

Родени

1795 г. – Антонио Хосе де Сукре, латиноамерикански революционер († 1830 г.)
1809 г. – Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор († 1847 г.)
1821 г. – Елизабет Блекуел, британско-американска лекарка († 1910 г.)
1830 г. – Роберт Гаскойн-Сесил, британски политик (* 1903 г.)
1845 г. – Григор Начович, български политик († 1920 г.)
1857 г. – Вилхелм Йохансен, датски биолог († 1927 г.)
1859 г. – Хуго Юнкерс, германски авиоконструктор († 1935 г.)
1874 г. – Никола Стоянов, български икономист († 1967 г.)
1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
1882 г. – Добри Немиров, български писател († 1945 г.)
1883 г. – Стоян Дринов, български детски поет и преводач († 1922 г.)
1887 г. – Георг Тракл, австрийски поет († 1914 г.)
1889 г. – Карл Теодор Драйер, датски кинорежисьор († 1968 г.)
1893 г. – Гастон Жюлиа, френски математик († 1978 г.)
1898 г. – Алвар Аалто, финландски архитект († 1976 г.)
1909 г. – Андре Каят, френски сценарист и режисьор († 1989 г.)
1916 г. – Емил Карастойчев, български шахматист († 1997 г.)
1920 г. – Джордж Милър, американски психолог († 2012 г.)
1922 г. – Светослав Лучников, български политик († 2002 г.)
1926 г. – Ханс Йохен Фогел, германски политик
1930 г. – Петко Иванов, български аграрен учен, професор
1930 г. – Христо Черняев, български поет
1934 г. – Петър Чернев, български актьор († 1993 г.)
1941 г. – Едуард Володарски, руски писател († 2012 г.)
1941 г. – Михаел Шаранг, австрийски поет
1946 г. – Живко Янкуловски, политик от Република Македония
1947 г. – Ангел Ценов, български футболист († 2006 г.)
1947 г. – Георги Каменски, български футболист
1947 г. – Пол Остър, американски писател
1947 г. – Христо Бонев, български футболист и треньор
1948 г. – Карлош Фелипе Шименеш Бело, източнотиморски духовник, Нобелов лауреат през 1996 г.
1948 г. – Хенинг Манкел, шведски писател († 2015 г.)
1951 г. – Таня Шелхорн, българска писателка
1954 г. – Савас Цитуридис, гръцки политик
1955 г. – Бруно Пецей, австрийски футболист († 1994 г.)
1965 г. – Валентин Захариев, български треньор
1972 г. – Маурисио Почетино, испански треньор
1973 г. – Чавдар Атанасов, български футболист
1976 г. – Стоян Колев, български футболен вратар
1983 г. – Габриел Саргисян, арменски шахматист
1983 г. – Хилари Скот, американска порнографска актриса
1984 г. – Данаил Милушев, български волейболист
1985 г. – Александър Алиев, украински футболист
1990 г. – Шон Кингстън, ямайско-американски изпълнител

Починали

1014 г. – Свен I, крал на Дания (* ок. 960)
1116 г. – Калман, крал на Унгария (* 1070 г.)
1252 г. – Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1196 г.)
1451 г. – Мурад II, султан на Османската империя (* 1404 г.)
1468 г. – Йохан Гутенберг, германски издател (* 1398 г.)
1735 г. – Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1674 г.)
1862 г. – Жан-Батист Био, френски физик (* 1774 г.)
1924 г. – Удроу Уилсън, 28-ми президент на САЩ, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
1925 г. – Оливър Хевисайд, английски електроинженер, математик и физик (* 1925 г.)
1956 г. – Емил Борел, френски математик (* 1871 г.)
1959 г. – Ричи Валънс, американски рок музикант (* 1941 г.)
1959 г. – Бъди Холи, американски музикант (* 1936 г.)
1964 г. – Албърт Ричардсън, британски архитект (* 1880 г.)
1975 г. – Ум Кулсум, египетска певица и актриса (* ок. 1898 г.)
1978 г. – Ласло Наги, унгарски поет (* 1925 г.)
1985 г. – Франк Опънхаймър, американски физик от еврейски произход (* 1912 г.)
1989 г. – Джон Касавитис, американски актьор и режисьор (* 1929 г.)
1997 г. – Бохумил Храбал, чешки писател (* 1914 г.)
1999 г. – Люк Борели, френски футболист (* 1965 г.)
2011 г. – Мария Шнайдер, френска актриса (* 1952 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе