29 септември - родени са Сервантес и Караваджо

29 Септември 2019, 0:00
75
Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет.

Неговият magnum opus "Дон Кихот", смятан за първия съвременен европейски роман, е класика на литературата, определяна като един от най-добрите образци на художествената литература. Влиянието на Сервантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан "езикът на Сервантес" ("la lengua de Cervantes").

Роден през 1547 година в скромно кастилско семейство, през 1569 година Сервантес заминава за Рим, където малко по-късно постъпва в испанската морска пехота. Военната му служба продължава до 1575 година, когато е пленен от алжирски пирати и в продължение на пет години, докато е откупен от родителите си, е роб. През следващите години започва да пише, издържайки се с различни дейности – известно време е снабдител на флота, а след това бирник. Успехът на първата част на "Дон Кихот" през 1605 година му осигурява известна финансова самостоятелност и до края на живота си през 1616 година се занимава главно с литературна работа.

Според една бележка на самия Сервантес в пролога на "Дон Кихот", идеята за книгата (макар и не написването на цялата първа част, както твърдят някои изследователи) му идва в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча – история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи. Намерението му е да изобрази действителния живот и поведение, изразявайки се с ясен език. Това необичайно за епохата навлизане на всекидневния език в литературата предизвиква одобрението на читателите.

През 1605 година първата част от романа е издадена под заглавие "Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча". Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването ѝ в Мадрид излизат и три пиратски издания. Въпреки това този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и, макар че не забогатява, той получава международно признание. През 1606 година той се установява в Мадрид, където остава до края на живота си.


Микеланджело Меризи да Караваджо, наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник.

С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на бароковата живопис.

В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.

Караваджо се обучава в Милано под ръководството на Симеоне Петерцано, който пък е учил при Тициан. В края на XVI век се премества в Рим, където по това време се строят много нови църкви и дворци и има нужда от художници, които да ги изпишат. По време на Контрареформацията, Римокатолическата църква търси религиозно изкуство, чрез което да отговори на заплахите на Протестантството. С тази цел е създаден маниеризмът, който става водещо направление в културния живот след като Ренесанса спира да отговаря на потребностите на обществото.

Караваджо притежава отличителната способност да предава в една сцена с ненадмината яркост протичането на съдбоносен момент. "Вечеря в Емаус" представя разпознаването на Христос от учениците му: преди момент е бил случаен пътник, скърбящ за загубата на Месията, а в следващия е самия Спасител. В "Призоваването на свети Матей" ръката на светеца сочи към самия него, сякаш казва "Кой, аз?", а погледът му, насочен към фигурата на Христос, вече е казал "Да, ще те следвам.". С "Възкресението на Лазар" Караваджо отива дори по-далеч и ни показва миг от физическия процес на възкръсването. Тялото на Лазар все още изпитва болките от вкочаняването, но ръката му, сочеща и разпознаваща тази на Христос, е жива.

Една ранна публикация за него от 1604 г. описва начина му на живот през предходните три години. В нея се разказва как "след двуседмична работа се перчи около месец-два, носейки меч и следван от слуга, обикаляйки един след друг дворовете, готов да се сбие или скара, тъй че компанията му е изключително странна". През 1606 г., Караваджо убива млад мъж след спор, след което напуска Рим с награда обявена за главата му. Въвлечен е в спорове и в Малта през 1608 г. и в Неапол през 1609 г., което може би е умишлено сторено от негови врагове. Последният инцидент го наранява сериозно. Година по-късно, на 38 години, той умира при мистериозни обстоятелства в Порто Еколе на път за Рим, където да иска опрощение.

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе