20 март 1916 г. - Албърт Айнщайн публикува Теорията на относителността

64
Теория на относителността е физическа теория на пространство-времето, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси.

Терминът теория на относителността е въведен от Макс Планк през 1906 г. с цел да подчертае ролята на принципа на относителността в специалната теория на относителността (и по-късно на общата теория на относителността). Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“.

В по-тесен смисъл това е събирателен термин, който се отнася за специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн. Специалната теория на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата теория на относителността е теория на гравитацията, която обобщава Нютоновата.

В историята на физиката терминът "теория на относителността" се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за етера като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като Хендрик Лоренц и Анри Поанкаре.

През 1905 Айнщайн публикува своята статия за специалната теория на относителността. Обобщаващият термин теория на относителността се основава на израза „релативна теория“ използван от Макс Планк през 1906, който подчертава ролята на принципа на относителността. Към 1920 г. научната общност вече е разбрала и възприела специалната теория, докато общата теория на относителността се утвърждава едва към 1960 г.

При прилагането законите на Нютон при скорости, близки до тези на светлината, възникват много противоречия, на които през 1905 г. Айнщайн успява да намери решение. Специалната теория на относителността се основава на принципа на относителността: Всяка координатна система, която не се ускорява (т.е. не променя големината и посоката на скоростта си) може да се приеме за неподвижна. При това всички физични закони важат по един и същи начин във всяка такава координатна система.

Общата теория на относителността е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата ѝ е принципът на еквивалентността, според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено пространство-време.


Какво още се е случило на 20 март?

Събития

1413 г. – Хенри V става крал на Англия.
1792 г. – Законодателното събрание на Франция официално одобрява използването на гилотината за екзекутиране.
1808 г. – Александър I присъединява с декрет Финландия към Русия като Велико княжество.
1815 г. – След като избягва от остров Елба, Наполеон влиза в Париж с армия от 140 000 души и 200 000 доброволци, което поставя началото на управлението му, наречено „Стоте дни“.
1848 г. – Лудвиг I се отказва от трона на Бавария.
1852 г. – Публикуван е романът Чичо Томовата колиба, на американската писателка Хариет Бичър Стоу, който съществено повлиява на отношението към афроамериканците и робството в САЩ.
1854 г. – В САЩ е основана Републиканската партия.
1861 г. – Земетресение изцяло унищожава град Мендоса в западна Аржентина.
1890 г. – Ото фон Бисмарк престава да е канцлер на Германия.
1914 г. – В САЩ, Кънектикът, за пръв път се провежда международен шампионат по фигурно пързаляне.
1916 г. – Албърт Айнщайн публикува своята Теория на относителността.
1924 г. – Христо Ясенов е интерниран в днешен Благоевград.
1930 г. – В Хага е подписано споразумение за вдигане на секвестъра върху българските имоти в Румъния.
1949 г. – Германската марка става законна парична единица на Западна Германия.
1951 г. – В Народна република България са отменени купоните за промишлени стоки и се преминава към свободна търговия с тях.
1952 г. – Сенатът на САЩ подписва мирен договор с Япония.
1956 г. – Тунис придобива независимост от Франция.
1969 г. – В Гибралтар Джон Ленън и Йоко Оно сключват брак.
1986 г. – Жак Ширак става министър-председател на Франция.
1987 г. – САЩ одобряват използването на препарата AZT, доказал възможността да забавя развитието на СПИН.
1995 г. – Сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро, загиват 12 души, повече от 5 хиляди са с натравяне.
1998 г. – В Москва българският вицепремиер Евгений Бакърджиев и шефът на Газпром Рем Вяхирев се споразумяват да извадят посредниците от газовите доставки.
2003 г. – Война в Ирак (2003): В ранните часове на деня, Съединените щати и три други страни започват военни действия в Ирак.
2011 г. – Война в Либия (2011): Съединените щати, Франция, Канада и Великобритания започват военни действия в Либия.
2015 г. – Пълно слънчево затъмнение над Европа

Родени

43 г. пр.н.е. – Овидий, древноримски поет († 17 г.)
1713 г. – Наталия Петровна, дъщеря на руските императори Петър I и Екатерина I († 1715 г.)
1725 г. – Абдул Хамид I, султан на Османската империя († 1789 г.)
1741 г. – Жан Антоан Удон, френски скулптор († 1828 г.)
1770 г. – Фридрих Хьолдерлин, германски писател († 1843 г.)
1811 г. – Наполеон II, крал на Рим († 1832 г.)
1820 г. – Александру Йоан Куза, румънски владетел († 1873 г.)
1828 г. – Хенрик Ибсен, норвежки драматург († 1906 г.)
1831 г. – Теодор Аман, румънски живописец († 1891 г.)
1840 г. – Иларион Прянишников, руски художник, передвижник († 1894 г.)
1858 г. – Стефан Караджов, български икономист († 1931 г.)
1863 г. – Васил Аврамов, български историк († 1946 г.)
1867 г. – Лазар Ванков, български геолог († 1923 г.)
1870 г. – Паул фон Летов-Форбек, германски генерал († 1964 г.)
1873 г. – Сергей Рахманинов, руски композитор и пианист († 1943 г.)
1877 г. – Цено Тодоров, български художник († 1953 г.)
1880 г. – Мамин Колю, български революционер († 1961 г.)
1890 г. – Бениамино Джили, италиански тенор († 1957 г.)
1904 г. – Бъръс Фредерик Скинър, американски психолог и философ на съвременния бихевиоризъм († 1990 г.)
1911 г. – Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик, Нобелов лауреат († 1991 г.)
1912 г. – Иван Моканов, български футболист († 1982 г.)
1920 г. – Николай Широв-Тарас, български писател – хуморист и сатирик
1922 г. – Карл Райнър, американски актьор, режисьор, продуцент и сценарист
1932 г. – Димитър Стефанов, български поет, писател и преводач († 2018 г.)
1945 г. – Евдокия Манева, български политик
1950 г. – Георги Марков, български политик
1950 г. – Уилям Хърт, американски актьор
1952 г. – Даниела Доковска, български юрист
1954 г. – Кристоф Рансмайр, австрийски писател
1956 г. – Валентин Церовски, български политик († 2012 г.)
1956 г. – Цветан Владовски, български певец († 2006 г.)
1957 г. – Спайк Лий, американски кинорежисьор
1958 г. – Холи Хънтър, американска актриса
1963 г. – Байрам Косуми, косовски политик
1963 г. – Дейвид Тюлис, британски актьор
1967 г. – Николай Бухалов, български състезател по кану-каяк
1968 г. – Велиян Парушев, български футболист
1970 г. – Майкъл Рапапорт, американски актьор
1976 г. – Честър Бенингтън, американски музикант (Linkin Park)
1976 г. – Йенс Петерсен, немски писател
1977 г. – Милен Христов, български футболист
1978 г. – Азер Мирзоев, азербайджански шахматист
1981 г. – Станислав Генчев, български футболист
1982 г. – Томаш Кушчак, полски футболен вратар
1983 г. – Йени Вартиайнен, финландска певица
1984 г. – Фернандо Торес, испански футболист

Починали

1413 г. – Хенри IV, крал на Англия (* 1367 г.)
1619 г. – Матиас, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Хърватия (* 1557 г.)
1730 г. – Адриана Лекуврьор, френска актриса (* 1692 г.)
1818 г. – Йохан Форкел, германски композитор (* 1749 г.)
1878 г. – Юлиус Роберт фон Майер, германски физик и лекар († 1814 г.)
1894 г. – Лайош Кошут, унгарски революционер, политик и държавник (* 1802 г.)
1898 г. – Иван Шишкин, руски художник (* 1832 г.)
1925 г. – Джордж Кързън, британски държавник (* 1859 г.)
1929 г. – Фердинанд Фош, маршал на Франция (* 1851 г.)
1935 г. – Георги Шкорнов, български революционер (* 1873 г.)
1938 г. – Александър Малинов, министър-председател на България (* 1867 г.)
1946 г. – Санда Йовчева, българска писателка, журналистка и преводачка (* 1882 г.)
1955 г. – Михай Кароли, унгарски политик и държавник
1964 г. – Александра Яблочкина, руска артистка (* 1866 г.)
1964 г. – Аспарух Темелков, български актьор (* 1896 г.)
1968 г. – Борис Грежов, български режисьор (* 1899 г.)
1968 г. – Карл Теодор Драйер, режисьор
1973 г. – Адолф Щраус, германски офицер (* 1879 г.)
1979 г. – Евгений Ващенко, руски художник (* 1887 г.)
1989 г. – Стоян Венев, български художник (* 1904 г.)
1990 г. – Лев Яшин, съветски футболист (* 1929 г.)
1993 г. – Поликарп Куш, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат (* 1911 г.)
2004 г. – Юлиана Холандска, кралица на Холандия (* 1909 г.)
2010 г. – Гирия Прасад Койрала, непалски политик (* 1925 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе