13 февруари - 136 години от кончината на Рихард Вагнер

133
Вилхелм Рихард Вагнер е германски композитор, театрален предприемач, общественик и диригент, известен главно със своите опери (или "музикални драми", както са наречени по-късно). За разлика от повечето оперни композитори, Вагнер пише винаги както музиката, така и либретото за своите сценични произведения. Първоначално той си създава репутация като автор от романтичното направление на Вебер и Майербер, но след това извършва революция в операта със своята концепция за "тотално произведение на изкуството" (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, визуално, музикално и драматично изкуство, което прокламира в поредица есета между 1849 и 1852 година. Вагнер реализира тези идеи най-пълноценно в първата половина на цикъла опери "Пръстенът на Нибелунгите".

Композициите на Вагнер, особено тези от късния му период, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото използване на лайтмотиви – музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета. Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика. Операта му "Тристан и Изолда" понякога е сочена за начална точка на съвременната музика.

Рихард Вагнер изгражда свой собствен оперен театър – Байройтския фестивален театър, в проекта на който въвежда множество нови елементи. В него са поставени премиерите на "Пръстенът на Нибелунгите" и "Парсифал", в него продължават и днес да се изпълняват най-значимите сценични произведения на композитора по време на ежегодния Вагнеров фестивал. В края на живота си Вагнер отново променя възгледите си за относителната тежест на музика и драма в операта и той се връща към по-традиционни форми с произведения като "Нюрнбергските майстори певци".

До последните му години животът на Вагнер е съпътстван от политически изгнания, бурни любовни връзки, бедност и многократни бягства от кредитори. Спорните му мнения за музиката, драмата и политиката предизвикват чести коментари в последните десетилетия, особено проявите му на антисемитски настроения. Последствията от идеите на Вагнер могат да се проследят в различни клонове на изкуството на XX век, като влиянието им се разпростира и в области като дирижиране, философия, литература, изобразително изкуство и театър.


Какво друго се е случило на днешната дата?

Събития

1633 г. – Галилео Галилей пристига в Рим за своя процес пред Инквизицията.
1689 г. – Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.
1777 г. – Арестуван е маркиз дьо Сад.
1920 г. – Лигата на нациите потвърждава постоянният неутралитет на Швейцария.
1925 г. – Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.
1931 г. – Ню Делхи става столица на Индия.
1934 г. – Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.
1939 г. – Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
1943 г. – Комунистическа терористична група убива генерал Христо Николов Луков.
1945 г. – Втора световна война: Обединените нации започват стратегически Бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани; Червената армия превзема Будапеща.
1948 г. – Авиокомпания Дирекция въздушни съобщения открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София – Белград – Будапеща – Прага със самолет Ли-2п.
1960 г. – Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
1974 г. – Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.
1975 г. – Създадена е Севернокипърска турска република.
1984 г. – Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1988 г. – В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.
1996 г. – Британската вокална група Take That обявява, че се разпада.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 400 души.
2010 г. – Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.

Родени

1457 г. – Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)
1599 г. – Александър VII, римски папа († 1667 г.)
1728 г. – Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)
1734 г. – Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797 г.)
1766 г. – Томас Малтус, английски икономист († 1834 г.)
1769 г. – Иван Крилов, руски баснописец († 1844 г.)
1805 г. – Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик († 1859 г.)
1811 г. – Франсоа Аший Базен, френски генерал († 1888 г.)
1860 г. – Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)
1865 г. – Ищван Чок, унгарски художник († 1961 г.)
1865 г. – Тодор Влайков, български писател († 1943 г.)
1866 г. – Лев Шестов, руски философ († 1938 г.)
1873 г. – Фьодор Шаляпин, руски певец († 1938 г.)
1879 г. – Николай Николаевич Евреинов, руски режисьор († 1953 г.)
1883 г. – Тодор Попадамов, български революционер († 1960 г.)
1885 г. – Бес Труман, първа дама на САЩ († 1982 г.)
1893 г. – Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)
1903 г. – Жорж Сименон, френски писател († 1989 г.)
1910 г. – Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1989 г.)
1915 г. – Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)
1917 г. – Семьон Куркоткин, съветски маршал († 1990 г.)
1930 г. – Ернст Фукс, австрийски художник († 2015 г.)
1932 г. – Марко Ганчев, български писател
1933 г. – Ким Новак, американска актриса
1937 г. – Зигмунд Йен, германски космонавт
1937 г. – Рупия Банда, президент на Замбия
1945 г. – Саймън Шама, английски историк
1947 г. – Урс Фас, швейцарски писател
1950 г. – Мариус Донкин, български актьор
1950 г. – Питър Гейбриъл, британски музикант (Дженезис)
1951 г. – Катя Ланге-Мюлер, немска писателка
1952 г. – Александър Йорданов, български политик
1953 г. – Любчо Йордановски, македонски политик
1953 г. – Христо Пимпирев, български учен
1958 г. – Дерек Ригс, британски художник
1960 г. – Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия
1961 г. – Хенри Ролинс, американски музикант
1964 г. – Даниел Беловарски, български общественик
1967 г. – Гала, български телевизионен водещ
1967 г. – Станимир Стоилов, български футболист
1974 г. – Роби Уилямс, американски певец
1978 г. – Филип Жаруски, френски певец
1979 г. – Мена Сувари, американска актриса
1989 г. – Юлиан Шийбер, немски футболист

Починали

1130 г. – папа Хонорий II (* 11 век)
1141 г. – Бела II, крал на Унгария и Хърватска (* 1110 г.)
1199 г. – Стефан Неманя, сръбски владетел и светец (* 1113 г.)
1542 г. – Катрин Хауърд, 5-та жена на Хенри VIII (Англия) – екзекутирана (* 1525 г.)
1571 г. – Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир (* 1500 г.)
1603 г. – Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.)
1604 г. – Катерина Наварска, кралица на Навара (* 1559 г.)
1660 г. – Карл X Густав, крал на Швеция (* 1622 г.)
1862 г. – Леополд Шефер, германски писател (* 1784 г.)
1883 г. – Рихард Вагнер, германски композитор (* 1813 г.)
1887 г. – Леандър Леге, френски дипломат в София (* 1833 г.)
1892 г. – Василий Юнкер, руски географ (* 1840 г.)
1894 г. – Николай Павлович, български художник (* 1835 г.)
1894 г. – Франьо Рачки, хърватски историк и общественик (* 1828 г.)
1901 г. – Иван Арабаджията, български революционер (* между 1830-37)
1925 г. – Андрей Букурещлиев, български военен деец (* 1857 г.)
1925 г. – Никола Милев, български историк (* 1881 г.)
1943 г. – Христо Николов Луков, български офицер и политик (* 1888 г.)
1950 г. – Рафаел Сабатини, английски писател (* 1875 г.)
1990 г. – Васил Стоилов, български художник (* 1904 г.)
2000 г. – Огнян Дойнов, български комунистически политик (* 1935 г.)
2002 г. – Едмар Меднис, американски шахматист (* 1937 г.)
2003 г. – Димитър Мишев, български инженер (* 1933 г.)
2004 г. – Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик (* 1952 г.)
2006 г. – Андреас Кацулас, американски актьор (* 1946 г.)
2016 г. – Трифон Иванов, български футболист (* 1965 г.)
2018 г. – Дядо Добри, български благодетел (* 1914 г.)

Празници

13 февруари е обявен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе