27 март - Световен ден на театъра

27 Март 2020, 0:00
208
Днес, 27 март, отбелязваме Международния ден на театъра.

Датата 27 март е избрана през 1961 г. на 9-ия конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г.

Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света.

Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис - прочутите дитирамби. Характерно за древногръцкия тетаър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависомост от ролята, която играят.

Пренасяйки се в древен Рим, не можем да не отчетем огромният отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорският състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии.

През Средновековието театъра преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата конюнктура, която неминуемо довежда и промяна на културната среда. Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и тетралното изкуство. Играят се предимо пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Библията, пиеси с откровено възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали. Театърът през Средновековието е характерен и с развитието на пътуващите театрални трупи, изключителният бум на Комедия Дел'Арте, както и учредяването на множество театрални академии.

Но няма съмнение - истинския апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20-и век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми, авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена.

Не бива да се пропуска източното тетрално изкуство. Япония (Но, Кабуки), Китай, Индия, както и изключителния финес и традиции на руския театър.

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе