12 януари 1665 г. - умира Пиер дьо Ферма

192
Пиер дьо Ферма е френски математик с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и теорията на числата. Роден е в Бомон дьо Ломан, Лангедок, Франция на 17 август 1601 г. Умира в Кастр, Лангедок, Франция на 12 януари 1665.

Ферма е предшественик на диференциалното смятане със своя метод за намиране на най-голяма и най-малка ордината на крива. Може би още по-важно, неговите блестящи изследвания в теорията на числата го издигат до основател на съвременната теория в тази област. Той има и значим принос към аналитичната геометрия и теорията на вероятностите.

Известен е в цял свят със своята Велика теорема (наричана още Последна теорема на Ферма), която остава с векове с непотвърдено доказателство.

Последната теорема на Ферма е твърдение от теорията на числата. То гласи, че при n > 2 не съществуват цели положителни числа x, y и z, удовлетворяващи уравнението xn + yn = zn. При n = 1 и при n = 2 уравнението има безброй много решения. Случаят n = 2 е изследван още в древността; свързан е с теоремата на Питагор.

Теоремата е формулирана за първи път от Пиер дьо Ферма през 1637 г. в полето на книгата "Аритметика" от Диофант. В бележката Ферма твърди, че доказателството е прекалено дълго, за да се смести в границите на полето.

Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването ѝ са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години. Нерешената задача е стимулирала развитието на теорията на числата през XIX век и доказателството на теоремата на модуларността през XX век. Смята се за една от най-забележителните теореми в историята на математиката. В световните рекорди на Гинес е отбелязана като "най-трудната математическа задача" заради многото неуспешни опити да бъде решена.

Първото правилно доказателство на теоремата е публикувано през 1994 г. от Андрю Уайлс. Първоначалният вариант съдържа грешка, отстранена от автора след двугодишни усилия. Доказателството е прието окончателно през 1996 г. и съдържа 150 страници. То е твърде сложно и проверката му е по силите на съвсем малък брой математици.

За това доказателство Андрю Уайлс получава Абелова награда през 2016 г. Обосновката на комитета по награждаването гласи: "за очарователното доказателство на последната теорема на Ферма чрез теоремата за модуларноста на полустабилни елиптични криви, откриващо нова ера в теорията на числата."

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе