10 февруари 1890 г. - роден е Борис Пастернак

68
Борис Леонидович Пастернак е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, "Доктор Живаго" (1957). В Русия е по-известен като поет. "Сестра моя жизнь", написана от Пастернак през 1917 година, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20 век.

Пастернак е роден в Москва на 10 февруари 1890 г. Родителите му са известният художник Леонид Пастернак, евреин, приел православието и преподавател в Московското художествено училище, и Роза Кауфман, популярна пианистка. Пастернак израства в космополитна атмосфера, домът на баща му е посещаван от Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.

Ранните стихове на Пастернак ловко прикриват неговата обсебеност от идеите на Имануел Кант. Те включват ярки алитерации, необичайни ритмични комбинации, ежедневен речник и скрити алюзии към любимите му поети – Михаил Лермонтов и германските романтици.

По време на Първата световна война Борис Пастернак преподава и работи в химически завод в Урал. За разлика от много свои роднини и приятели, той не емигрира след Руската революция от 1917 г., а съзнателно остава в страната.

От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Макар отделни стихотворения да са на нивото на по-ранното му творчество, книгата отблъсква почитателите му сред руската емиграция. В следващата си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 г. той опростява стила си още повече.

По време на големите чистки през 30-те Борис Пастернак все повече се разочарова от комунистическото правителство. Той не публикува много свои стихове, а превежда Уилям Шекспир ("Хамлет", "Макбет", "Крал Лир"), Йохан Волфганг фон Гьоте ("Фауст"), Райнер Мария Рилке, Пол Верлен и любимите на Йосиф Сталин грузински поети.

Няколко години преди Втората световна война Борис Пастернак и съпругата му се заселват в Переделкино, писателско селище на няколко километра от Москва. През следващите години той пише романа "Доктор Живаго". След като цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата, той успява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия. Това предизвиква преследвания срещу него от страна на властите, продължили до края на живота му. Романът "Доктор Живаго" е публикуван в Съветския съюз едва през 1988 година.

През последните няколко години от живота си Пастернак пише поезия, посветена на любовта, безсмъртието и помирението с Бога. Тези стихове са сред най-популярните в творчеството му.

Борис Пастернак умира през 1960 година в Переделкино.


Какво друго се е случило на днешната дата?

Събития

1258 г. – Монголите превземат Багдад и разрушават Абасидския халифат.
1392 г. – Състои се сватбата на Елена Драгаш и византийския император Мануил II Палеолог.
1619 г. – Състои се сватбата на френската принцеса Кристин Мари и Виктор-Амеде I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт.
1763 г. – В Париж е подписан договор за приключване на Седемгодишната война.
1799 г. – След завладяването на Египет, Наполеон започва поход за завладяване на Палестина.
1824 г. – Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Перу
1827 г. – В Санкт Петербург е основана Военноморска академия.
1840 г. – Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.
1841 г. – Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
1867 г. – Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх.
1879 г. – Открито е Учредителното събрание в Търново.
1883 г. – В България влиза в сила първият Закон за печата.
1885 г. – В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
1892 г. – Започва процес срещу Екатерина Каравелова – съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
1904 г. – Избухва Руско-японската война.
1913 г. – Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
1922 г. – В САЩ е осъществено първото директно излъчване по радиото на цял симфоничен концерт.
1925 г. – В Турция избухва въстание на кюрдите за получаване на независимост.
1935 г. – В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария, известен в историята град от преди 5700 години.
1938 г. – Румънският крал Карол отменя конституцията и установява кралска диктатура.
1940 г. – Втората световна война: Съветската власт започва масова депортация на полско население от окупираните от Червената армия полски територии, при което 200 хил. души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
1942 г. – Американската звукозаписна фирма Виктор пуска първата в света Златна плоча.
1945 г. – Втората световна война: В Полза на САЩ приключва битката между американски и германски войски за контрол върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хил. жертви.
1945 г. – Втората световна война: Съветска подводница потапя германски транспортен кораб, превозващ цивилни бежанци и ранени войници, загиват около 3600 души.
1947 г. – В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
1947 г. – Приета е Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН.
1949 г. – Приета е Резолюция 68 на Съвета за сигурност на ООН.
1953 г. – 1 Народно събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
1962 г. – Заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за Гари Пауърс, пилот на американския шпионски самолет U2, свален над СССР през 1960 година.
1990 г. – Михаил Горбачов заявява в интервю, че обединението на Германия е в ръцете на германците.
1996 г. – Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която спечелва игра по шахмат срещу настоящ световен шампион (Гари Каспаров).
2006 г. – В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.

Родени

1499 г. – Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
1606 г. – Кристин Мари, френска царица († 1663 г.)
1741 г. – Леонтий Бенингсен, немски граф († 1826 г.)
1795 г. – Ари Шефер, френски художник († 1858 г.)
1845 г. – Харалан Ангелов, български поет († 1904 г.)
1851 г. – Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение († 1876 г.)
1859 г. – Илия Миларов, български писател († 1948 г.)
1861 г. – Тодор Кантарджиев, български генерал († 1945 г.)
1867 г. – Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
1870 г. – Стоян Аргиров, български филолог († 1939 г.)
1874 г. – Иван Каиков, български революционер († 1965 г.)
1887 г. – Джон Франклин Ендърс, американски медик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1985 г.)
1890 г. – Борис Пастернак, руски писател, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1960 г.)
1891 г. – Димитър Осинин, български писател († 1981 г.)
1894 г. – Яков Френкел, руски физик († 1952 г.)
1897 г. – Джон Франклин Ендърс, американски медицински учен († 1985 г.)
1898 г. – Бертолт Брехт, немски поет († 1956 г.)
1902 г. – Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1987 г.)
1903 г. – Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
1910 г. – Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1969 г.)
1912 г. – Йожеф Дарваш, унгарски писател († 1973 г.)
1912 г. – Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
1913 г. – Уилям Менстър, римокатолически свещеник († 2007 г.)
1922 г. – Арпад Гьонц, президент на Унгария
1924 г. – Зафир Йончев, български художник – график († 2006 г.)
1925 г. – Начо Начев, български учен († 1995 г.)
1927 г. – Яков Линд, австрийско-английски писател († 2007 г.)
1929 г. – Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
1930 г. – Владимир Шкодров, български астроном († 2010 г.)
1933 г. – Александър Держански, български физик
1934 г. – Георги Узунски, български писател († 1987 г.)
1934 г. – Татяна Лолова, българска актриса
1935 г. – Александър Обрешков, български сценарист
1938 г. – Асен Дурмишев, български лекар († 2006 г.)
1938 г. – Димо Димов, български цигулар
1942 г. – Илия Добрев, български актьор
1944 г. – Георги Тодоров, български художник
1950 г. – Марк Шпиц, американски плувец
1955 г. – Евгений Бакърджиев, български политик
1962 г. – Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
1963 г. – Мартин Гюлих, немски писател
1964 г. – Франческа Нери, италианска актриса
1967 г. – Лора Дърн, американска актриса
1970 г. – Пламен Вълков, спортен журналист
1973 г. – Искра Ангелова, българска журналистка
1974 г. – Елизабет Банкс, американска актриса
1974 г. – Иври Лидер, израелски певец
1977 г. – Сесилия Вега, френска порнографска актриса
1982 г. – Александър Методиев, български футболист
1982 г. – Джъстин Гатлин, американски спринтьор
1984 г. – Брент Евърет, канадски гей порнографски актьор
1986 г. – Радамел Фалкао, колумбийски футболист
1986 г. – Виктор Троицки, сръбски тенисист
1987 г. – Поли Генова, българска поп певица
1987 г. – Цветан Димитров, български футболист
1988 г. – Фуко, японски модел
1988 г. – Християн Димитров, български пистов състезателен пилот
1990 г. – Суйонг, корейска певица
1997 г. – Клоуи Грейс Морец, американска актриса и фотомодел

Починали

542 г. – Света Сколастика, италианска светица (* 480 г.)
917 г. – Фредеруна, кралица на Западнофранкското кралство (* 887 г.)
1126 г. – Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и трубадур (* 1071 г.)
1162 г. – Болдуин III, крал на Йерусалим (* 1130 г.)
1471 г. – Фридрих II, немски аристократ (* 1413 г.)
1567 г. – Хенри Стюарт, английски аристократ (* 1545 г.)
1722 г. – Бартоломю Робъртс, уелски пират (* 1682 г.)
1738 г. – Готлиб Байер (Теофил Зигфрид), немски историк и филолог (* 1694 г.)
1752 г. – Ан Анриет, френска благородничка (* 1727 г.)
1755 г. – Шарл дьо Монтескьо, френски мислител (* 1689 г.)
1817 г. – Карл Теодор фон Далберг, германски епископ и държавник (* 1744 г.)
1829 г. – Лъв XII, римски папа (* 1760 г.)
1837 г. – Александър Пушкин, руски поет (* 1799 г.)
1857 г. – Дейвид Томпсън, уелски топограф (* 1770 г.)
1865 г. – Емилий Ленц, руски физик от немски произход (* 1804 г.)
1867 г. – Огюст Викенел, френски геолог (* 1800 г.)
1879 г. – Оноре Домие, френски художник (* 1808 г.)
1891 г. – София Ковалевска, руска математичка и писателка (* 1850 г.)
1897 г. – Йероним Стебницки, руски военен топограф (* 1832 г.)
1899 г. – Уилям Колензо, английски мисионер (* 1811 г.)
1905 г. – Васил Караконовски, български лекар (* 1840 г.)
1912 г. – Джоузеф Листър, английски хирург (* 1827 г.)
1915 г. – Георги Агура, български офицер (генерал) (* 1853 г.)
1917 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник (* 1849 г.)
1918 г. – Абдул Хамид II, султан на Османската империя (* 1842 г.)
1918 г. – Ернесто Теодоро Монета, италиански пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1833 г.)
1922 г. – Христо Матов, български революционер (* 1872 г.)
1923 г. – Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1845 г.)
1932 г. – Едгар Уолъс, американски писател и киносценарист (* 1875 г.)
1939 г. – Пий XI, римски папа (* 1857 г.)
1944 г. – Карл Майнхоф, немски лингвист (* 1857 г.)
1954 г. – Вилхелм Шмид, австрийски етнолог (* 1868 г.)
1958 г. – Жузе Пансети, бразилски художник (* 1902 г.)
1959 г. – Борис Ахтаров, български ботаник (* 1885 г.)
1966 г. – Били Роуз, американски поп-музикант и композитор (* 1899 г.)
1968 г. – Питирим Сорокин, американски социолог (* 1889 г.)
1987 г. – Добрин Петков, български диригент (* 1923 г.)
2001 г. – Христо Бояджиев, български художник (* 1912 г.)
2002 г. – Джон Ериксон, британски историк (* 1929 г.)
2002 г. – Михаил Герасимов, български химик (* 1908 г.)
2005 г. – Артър Милър, американски драматург (* 1915 г.)
2008 г. – Рой Шайдър, американски актьор (* 1932 г.)
2014 г. – Шърли Темпъл, американска актриса (* 1928 г.)

Празници

Православие – Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Имен ден празнуват Валентина, Валентин, Валя, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
Католическа църква – Ден на Света Схоластика
Международен ден за безопасен интернет
Ден на пчеларя

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе