1 февруари - 137 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора

138
Владимир Димитров – Майстора е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Освен типичната създала вече школа живопис на майстора трябва да не забравяме уникалния му принос като военен художник. Той създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.

Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанец от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

1587 г. – Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. – В САЩ е патентован парахода.
1800 г. – Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. – Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. – Извършено е изпитание на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1905 г. – Основан е нидерландския футболен клуб АДО Ден Хааг в град Хага.
1926 г. – Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. – Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. – Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици
1946 г. – Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1950 г. – Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
1957 г. – Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1958 г. – Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. – Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. – С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. – Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. – В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
1990 г. – Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. – Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. – Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. – България става асоцииран член на Европейския съюз.
2003 г. – Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. – По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.
2011 г. – България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма

Родени

1834 г. – Кузман Шапкарев, български просветен деец († 1909 г.)
1837 г. – Михаил Хитрово, руски дипломат († 1896 г.)
1844 г. – Грандвил Стенли Хол, американски психолог († 1924 г.)
1860 г. – Густав Вайганд, германски езиковед († 1930 г.)
1870 г. – Йосиф Пречистански, български революционер († 1902 г.)
1872 г. – Смиле Войданов, български революционер († 1958 г.)
1874 г. – Хуго фон Хофманстал, австрийски поет († 1929 г.)
1879 г. – Александър Кръстев, български диригент и композитор († 1945 г.)
1882 г. – Владимир Димитров – Майстора, български живописец († 1960 г.)
1885 г. – Йордан Качаков, български политик († 1934 г.)
1892 г. – Гаврил Генов, български комунист († 1934 г.)
1894 г. – Джон Форд, американски режисьор († 1973 г.)
1899 г. – Алексей Бистров, руски учен († 1959 г.)
1900 г. – Пенчо Георгиев, български художник († 1940 г.)
1901 г. – Кларк Гейбъл, американски актьор († 1960 г.)
1902 г. – Лангстън Хюз, американски поет († 1967 г.)
1905 г. – Емилио Сегре, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1989 г.)
1907 г. – Гюнтер Айх, германски поет († 1972 г.)
1915 г. – Стенли Матюс, английски футболист († 2000 г.)
1918 г. – Мюриъл Спарк, шотландска писателка († 2006 г.)
1923 г. – Генко Генков, български художник († 2006 г.)
1925 г. – Ивайла Вълкова, българска журналистка († 2008 г.)
1927 г. – Христо Недков, български музикант († 2010 г.)
1931 г. – Борис Елцин, първи президент на Русия († 2007 г.)
1939 г. – Клод Франсоа, френски певец († 1978 г.)
1942 г. – Тери Джоунс, британски актьор
1946 г. – Иван Кючуков, български футболист
1946 г. – Николай Михайлов, български политик
1949 г. – Михо Михов, български генерал
1949 г. – Руси Карабалиев, български режисьор
1949 г. – Франко Каузио, италиански футболист
1954 г. – Бил Муми, американски актьор
1965 г. – Брендън Лий, американски актьор († 1993 г.)
1965 г. – Кирил Метков, български футболист
1966 г. – Дийодоне М'бала М'бала, френски актьор
1968 г. – Лиза Мари Пресли, американска актриса
1969 г. – Бахман Гобади, кюрдски кинорежисьор
1969 г. – Габриел Омар Батистута, аржентински футболист
1971 г. – Джил Кели, американска порно актриса
1972 г. – Кристиан Циге, германски футболист и треньор
1979 г. – Александър Галкин, руски шахматист
1979 г. – Рутина Уесли, американска актриса
1982 г. – Надя, бивша българска попфолк певица
1982 г. – Таканори Матсумото, японски вокалист
1985 г. – Радослав Анев, български футболист
1986 г. – Иван Площаков, български футболист
1988 г. – Анди Валентино, американска порно актриса
1992 г. – Кели Гос, американска актриса
1994 г. – Хари Стайлс, британски певец (One Direction)

Починали

997 г. – Геза Унгарски, унгарски владетел (* ок. 945)
1691 г. – Александър VIII, римски папа (* 1610 г.)
1733 г. – Август II, крал на Полша (* 1670 г.)
1851 г. – Мери Шели, английска писателка (* 1797 г.)
1865 г. – Авксентий Велешки, български духовник (* 1798 г.)
1871 г. – Гийом Лежан, френски пътешественик (* 1828 г.)
1903 г. – Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски учен (* 1819 г.)
1920 г. – Адолф Албин, румънски шахматист (* 1848 г.)
1922 г. – Аритомо Ямагата, министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1926 г. – Теодосий Скопски, български духовник (* 1846 г.)
1945 г. – Екзекутирани български офицери и политици от т.нар. Народен съд
1945 г. – Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
1945 г. – Александър Станишев, български политик (* 1886 г.)
1945 г. – Богдан Филов, министър-председател на България (* 1883 г.)
1945 г. – Борис Йоцов, български учен (* 1894 г.)
1945 г. – Васил Митаков, български политик (* 1891 г.)
1945 г. – Димитър Шишманов, български политик (* 1889 г.)
1945 г. – Добри Божилов, министър-председател на България (* 1884 г.)
1945 г. – Иван Русев, български политик (* 1872 г.)
1945 г. – Иван Бешков, български политик (* 1896 г.)
1945 г. – Иван Вазов, български политик (* 1892 г.)
1945 г. – Иван Багрянов, министър-председател на България (* 1891 г.)
1945 г. – Иван Горанов, български политик (* 1891 г.)
1945 г. – Княз Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
1945 г. – Никола Захариев, български политик (* 1898 г.)
1945 г. – Никола Михов, български офицер (* 1891 г.)
1945 г. – Павел Груев, български юрист (* 1879 г.)
1945 г. – Петър Габровски, министър-председател на България (* 1898 г.)
1945 г. – Първан Драганов, български политик (* 1890 г.)
1945 г. – Рашко Атанасов, български военен деец (* 1884 г.)
1945 г. – Руси Русев, български военен деец (* 1887 г.)
1945 г. – Теодоси Даскалов, български военен деец (* 1888 г.)
1945 г. – Христо Калфов, български политик (* 1883 г.)
1950 г. – Марсел Мос, френски антрополог и социолог (* 1872 г.)
1957 г. – Фридрих Паулус, германски генерал (* 1890 г.)
1958 г. – Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1881 г.)
1961 г. – Ищван Чок, унгарски художник († 1865 г.)
1966 г. – Бъстър Кийтън, американски актьор (* 1895 г.)
1971 г. – Александър Андреев, български скулптор (* 1879 г.)
1971 г. – Амет-хан Султан, съветски летец (* 1920 г.)
1976 г. – Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1932 (* 1901 г.)
1976 г. – Джордж Уипъл, американски биофизик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1878 г.)
1981 г. – Доналд Дъглас, американски авиоконструктор (* 1892 г.)
1982 г. – Найден Войнов, български шахматист (* 1895 г.)
1986 г. – Алва Мюрдал, шведски дипломат, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1902 г.)
1998 г. – Захари Жандов, български режисьор (* 1911 г.)
2003 г. – Седем членен екипаж на космическата совалка Колумбия
2003 г. – Монго Сантамария, джаз музикант (* 1917 г.)
2007 г. – Джан Карло Меноти, американски композитор (* 1911 г.)
2012 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, есеистка и преводачка, носителка на Нобелова награда (* 1923 г.)
2014 г. – Максимилиан Шел, австро-швейцарски артист, режисьор и продуцент (* 1930 г.)
2014 г. – Стефан Божков, български футболист и треньор (* 1923 г.)
2014 г. – Луис Арагонес, испански футболист и треньор (* 1938 г.)
2014 г. – Василий Петров, съветски маршал (* 1917 г.)

Празници

Българска православна църква – Свети Трифон (Трифоновден)
Православна църква – Свети Фелицитата и Перпетуя (стар стил)
Алжир – Ден на евакуацията
България – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
САЩ – Национален ден на свободата

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе