Сектата на Скопците в Русия, чиито членовете се самокастрират

18 Април 2019, 10:57
113
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com
В края на 17-ти век от Руската православна църква се отделя аскетичното учение на хлистите. Те не приемат светските реформи, засягащи Христовото учение в империята. Сектата има за цел да съхрани изконните морални ценности, типични за Средновековното християнство. През 70-те години на 18-ти век от аскетичното учение се отцепва една още по-фанатична група последователи, предвождани от няколко духовни учители от областта Орлов.

Най-популярен сред съвременниците си става роденият в дълбоката провинция Кондратий Селиванов. Проповедникът призовава своите ученици към краен аскетизъм, целомъдрие и дори поощрява доброволната кастрация. Сектата бързо събира няколко десетки последователя, които стават първите „апостоли“ на фанатичния учител от Орлов.

Учението има за цел да накара хората да се откажат от изначално грешния си живот и да отрекат Греха във всичките му проявления. За да не са подложени на постоянното изкушение на страстта, приобщените мъже и жени премахват половите си органи. При мъжете се отстраняват пениса и тестисите, а при жените - срамните устни и гърдите. Тези осакатявания се извършват абсолютно доброволно, често от самите фанатици. Този ужасен акт на мазохизъм се смята за истинското кръщене на встъпилите в сектата.

След като властите в столицата научават за смущаващата практика в една от губерниите, окултистите са арестувани и изпратени в Сибир. Кондратий Селиванов обаче не само оцелява след двадесет години в студените мини, но дори е още по-уверен в правотата на вярата си. През 1793-ра година проповедникът се отправя към Санкт Петербург, където приобщава нови хора към ужасното си учение. Той говори за себе си не просто като за светец, а като за въплъщение на Христос. Макар това да звучи нелепо за нас, тогавашните суеверни хора са запленени от словата на аскета. Скоро сектата на Скопците засяга всички прослойки на обществото.

Първият аристократ, присъединил се към фанатичното учение, е Алексей Йеленски, който тъкмо се бил завърнал от изгнание. След като се „покръства“ по традициите на новата си вяра, той се опитва да проповядва възгледите си на самия руски цар. Това не довежда до никакви последствия, освен до второто прогонване на благородника.

Въпреки че Селиванов не се намесва директно в политиката, неговото учение привлича множество благородници. Скоро влиянието му в столицата става толкова силно, че самият цар Александър I посещава самообявилия се пророк малко преди Битката при Аустерлиц. Водачът на фанатичната секта моли монарха да не се изправя срещу развратните френски войски, защото сблъсъкът ще доведе до колосални жертви сред руските редици.

През 1817-та няколко от Белогвардейците влизат в учението на Скопците. Това принуждава властите да обявят сектата за нелегална и арестуват Селиванов. За съжаление мерките са взети твърде късно, тъй като учението вече е станало част от столичния духовен живот. То обхваща всички прослойки. Чрез амбулантните търговци е пренесено в провинцията, където хиляди селяни извършват кървавия ритуал за пречистване.

През втората половина на 19-ти век последователите на аскетичния пророк от Орлов се срещат навсякъде из руското общество. Достоевски споменава представител на сектата в творбата си „Идиот“. Във фолклора Скопците приемат образа на крайните пуритани, които изкушават объркани граждани да премахнат половите си органи, за да живеят вечно в Рая. Учението все пак печели популярност с актовете си на милосърдие - те се грижат за изпаднали в беда хора и сираци, както и дават храна на бездомниците.

Краят на фанатичното учение настъпва чак в средата на 20-ти век, по времето на режима на Сталин. Той смята всички духовни школи и движения за опасни за обществото и изпраща последователите им в лагерите. В днешно време около 400 души твърдят, че са преоткрили вътрешната чистота чрез методите на Скопците.

Историците смятат, че крайните догми на Селиванов се вкореняват толкова здраво в руското общество, защото през 18-ти и 19-ти век комбинацията от нестабилна църковна институция и маргинално духовенство отблъскват някои по-консервативни вярващи от Православната църква. Според тях аскетизмът, стриктното спазване на изконните морални ценности и дори доброволната кастрация са просто актове на бунт срещу отслабената официална религия.

Източник: rbth.com

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе