Самота и тревожност: Как да се измъкнем?

26 Феврурари 2019, 20:20
155
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com
Самотата и тревожността са два от най-големите проблеми в днешния свят. Все повече хора се чувстват сами. Те не желаят това чувство, но не знаят какво да правят с него; виждат го като проблем, но не знаят как да го решат или да живеят с него, без това да им навреди.

Много пъти всичко започва с неосъзнат страх от самотата. Онова, което причинява страха не е, че сте сами, а чувството на изоставеност, нещо като неопределено безпокойство. Ако страхът нарасне до определена точка, той се превръща в онова, което наричаме "екзистенциална тревожност". Екзистенциалната тревожност се състои в постоянно усещане за заплаха или празнота.

Самотата и тревожността често водят до безсъние. Когато не можете да заспите, в крайна сметка започвате да прехвърляте мъгляви, тревожни мисли отново и отново в ума си; чувствате се леко потиснати на фона на другите; напрегнати сте, когато общувате с хора. И ако връзката между вас се задълбочи, вие бързо се превръщате във взискателен и зависим човек. Но обратно към тревожността.

Какво стои зад страха от самотата?

Понякога този страх от усещането за самота не е очевиден. Нека вземем за пример някой, който запълва графика си, така че да не прекарва времето си сам. Това, което той наистина избягва, е времето насаме със себе си. Той бяга от себе си. Какво се крие зад този страх да останем без компания?

Понякога има неразрешен конфликт от детството. Когато сме малки, ние сме много уязвими. В този период всеки вид отхвърляне или изоставяне оставя дълбока следа. Така се оказваме с отворени рани, които не минават, защото не сме се погрижили за тях. Може би някой, когото сме обичали, не е бил на разположение за нас. И тогава един безформен страх се е наместил в това празно пространство. Когато сме насаме със себе си, можем да бъдем принудени да се изправим пред тези болезнени чувства.

Може да се случи и така, че страхът да не е насочен точно към самотата, а към някакъв аспект от нас. Може би имаме нещо у себе си, което не искаме да видим или признаем. Ето защо ние избягваме контакта с вътрешната си същност, който може да се осъществи единствено, когато сме сами.

Друга възможност е да сме формирали отрицателно мнение за това какво означава да бъдем сами. Може би никога не сме го преживявали и го избягваме, защото не разбираме колко приятно може да бъде да сме сами. Уединението също е неприятно, когато мислим за себе си като за неспособни да се справяме с живота. По този начин ние винаги се нуждаем от някой друг, на когото да разчитаме.

Как можем да избягаме от веригите на самота и безпокойство?

Можем да лекуваме и намалим тревожността, която идва от страха ни да бъдем сами. Понякога всичко, което трябва да направим, е да погледнем ситуацията и да направим някои промени в начина си на живот. В други случаи ще се нуждаем от професионална помощ. И в двата случая можете да предприемете няколко здравословни стъпки:

Обърнете внимание на навиците си. Да кажем зависимостта от мобилния ви телефон или компютър, могат да ви изолират. Изолацията от своя страна предизвиква тревожност. Няма да дойде краят на света, ако прекъснете връзката си с интернет за няколко часа. Всъщност, това е много полезно за вас.
Не идеализирайте компанията на другите. Може би вие предполагате, без да го осъзнавате, че компанията на другите напълно променя настроението ви. Наблюдавайте се и забележете дали това всъщност е вярно.
Помислете за положителните аспекти на самотата. Отделете минута, за да помислите дали самотата не може да бъде възнаграждаваща за вас в някакво отношение. Какво бихте могли да правите сами, което ви е интересно, забавно или приятно?
Укрепвайте приятелствата си. Ще видите, че ако поддържате близки приятелства, няма да се страхувате да бъдете сами. Интимните отношения ни защитават емоционално.
Да бъдете сами не означава да се затворите вкъщи. Отидете на кино или на концерт. Не е нужно да стоите вътре, само защото сте сами.

Едно от най-лошите неща що се отнася до самотата и тревожността е, че те ни въвличат в повърхностни взаимоотношения. Нуждаем се от хора, само за да се чувстваме по-добре и не се опитваме да култивираме автентични взаимоотношения. За да споделяте живота си с другите по здравословен начин, трябва да се научите как да бъдете сами.

Помислете върху факта, че страхът от самота е в известен смисъл страх от живота. В крайна сметка, единственият човек, който винаги е с нас, сме самите ние.

Източник: exploringyourmind.com

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе