Интересни факта за Нобеловите награди

18 Феврурари 2019, 8:00
80
Години наред Нобеловите награди се явяват най-престижната оценка, която един иновативен ум може да получи в сферите на медицината или физиологията, литературата, химията, физиката и мира. Лауреатите на престижните отличия са хора, провели впечатляваща научноизследователска дейност или разработили методи, допринесли за развитието на обществото.

И въпреки че ежегодно както самите награди, така и техните носители се радват на сериозен медиен интерес, има неща, които остават извън знанието ни. Прието е номинациите и материалите, свързани с обсъждането, мотивите и избора на лауреатите да бъдат пазени в тайна 50 години. Представяме ви 10 интересни факта за Нобеловите награди.

Завещанието на Нобел

Алфред Нобел е химик, инженер и предприемач, изобретател на динамита. Приживе той бил известен със своята доброта и отзивчивост, с благотворителната си дейност и голямото си сърце. Една сутрин през 1888 г. Нобел е изумен от факта да види във френски вестник собствения си некролог със заглавие "Търговецът на смърт е мъртъв". Всъщност грешката била в това, че покойник бил братът на Алфред – Лудвиг. Статията обаче предизвиква сериозен смут. Нобел бил потресен от прочетеното и решил да направи нещо, за да не бъде запомнен като изобретател на оръжие за масово унищожаване.

Остатъка от живота си Алфред прекарва сам и в разсъждения как всъщност ще бъде запомнен. Четейки собствения си некролог, той е отвратен да види обществения си образ. За Нобел този некролог е предупреждение. Това несполучливо събитие го вдъхновява да направи промени в собствената си воля, да подобри обществения си имидж и да бъде запомнен за една добра кауза. През 1895 г., година преди да почине, Алфред Нобел написал последното си завещание, с което дарил по-голяма част от собствеността и парите си за учредяване на Нобеловите награди, първоначално 5 на брой.

Обратната страна на медала

Основният надпис от едната страна на медала за Нобеловите награди за физика, химия, медицина или физиолофия и литература гласи: "Inventas vit juvat excoluisse per artes", което в превод означава: "И тези, които усъвършенстваха живота на земята с новооткрито майсторство." Предвид своята значимост и тежест с различен текст остава само медалът за Нобелова награда за мир , който гласи "Pro pace et fraternitate gentium" – "За мира и братството на хората".

Времена и нрави

Често се наблюдава значително забавяне между времето, когато ученият прави изобретение, достойно за Нобеловата награда и получаването ѝ. Периодът варира от 20 до 30 години в зависимост от категорията. А понякога чакането е и още по-дълго. През 1966 г. Пейтън Раус получава наградата за медицина/физиология за работата си върху вируси, които могат да причинят тумори. Откритието се основава на изследванията, направени в началото на същия век, което прави разлика от близо 50 години. Наблюдава се и обратното –през 1957 г. Чен Нинг Янг и Цунг Дао Ли получават наградата за физика работата си по паритетните закони. Откритие, направено едва година по-рано.

Кой и колко?

От 1901 до 2017 година са връчени 585 нобелови награди на над 900 лаурети. След като направим сметка, че някои от лауреатите получават награда повече от веднъж, а други награди са поделени, това прави общо 870 човека. Сред тях 822 са мъже, а едва 48 – жени. Наградени са и 23 организации. Наградата не може да бъде поделяна между повече от трима души, но няма ограничения за наградите, които един човек може да спечели през години, което звучи мотивиращо за всеки млад ум.

Възраст

Средната възраст на лауреатите на Нобелова награда за всички категории е 59, а възрастовата категория с най-много отличия е между 60 и 64 г. Най-възрастният носител на наградата засега е 90-годишният американец Леонид Хурвиц, който печели Нобеловата награда за "Икономика" през 2007 година. Най-младият лауреат е Малала Юсуфзай, пакистанска активистка за образованието на деца. Тя печели наградата за мир през 2014 г., когато е едва на 17.

Сферите

Сред всяка от Нобеловите сферите има дялове, върху които се набляга най-много и сред които се забелязват най-много изобретения. Най-често срещана сред физиците е науката за елементарните частици, за лабораториите по химия е биохимията, за лауреатите в медицината това е генетика, а за лауреатите в икономическите науки това е макроикономика. Повечето от лауреатите пишат проза.

Отказани награди

И въпреки че за почти всички учени Нобеловата награда е сред целите, които си поставят, има и такива, които отказват да я приемат. Жан-Пол Сартр, награден с Нобеловата награда за литература, отхвърля наградата, защото последователно отказва всички официални отличия с обяснението, че "един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция". Ле Дък Тхо печели Нобелова награда за мир, съвместно с държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър за мирното споразумение във Виетнам. Ле Док отказва да вземе наградата с мотива, че мирът във Виетнам още не е наложен.

Мир в затвора

Трима лауреати са в затвора, когато получават наградата. Парадоксалното в случая е, че и тримата са носители на Нобелова награда за мир. Германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки е задържан в германски концентрационен лагер. Опозиционният лидер в Мианмар Аун Сан Су Чи се намира под домашен арест, когато получава наградата през 1991 г. Въпреки че получава разрешение от управляващите да излезе, той отказва да присъства, тъй като се притеснява, че после няма да може да се върне в страната си. През декември 2009 китайският активист Лю Сяобо е осъден на 11 години затвор за "подриване на държавния строй". На следващата година той получава награда за "ненасилствена борба за основни човешки права в Китайската народна република".

21 май и 28 февруари

Сред нобеловите лауреати двете най-често срещани рождени дати са 21 май и 28 февруари. На всяка от датите има по седем родени победители. Ако и вие сте роден тогава, според статистиката шансът ви за това престижно отличие силно се покачва. Държавите пък, които излъчват най-много гениални умове не са голяма изненада, може би – САЩ с 265 нобелисти, почти 1/3 по-малко идват от Великобритания – 85 и родени във Франция са едва 51 лаурети. Но това не е пречка вие да станете първият българин, чието име да стои редом до това на велики изобретатели.

Нобеловите семейства

Сред някои от Нобеловите лауреати се наблюдава наследственост. Цели шест деца на победители в различни категории следват стъпките на родителите си и също получават престижните отличия. При друг случай пък през 1915 г. баща и син поделят своята награда. Семейство Кюри има общо пет отличия – две за Мария Кюри, която печели за първи път наградата за физика през 1903 г. заедно със съпруга си Пиер и Анри Бекерел. По-малко от 10 години след това – през 1911 г., тя взима и приза в сферата на химията. Най-голямата ѝ дъщеря Ирен взима Нобел за химия през 1935 г. заедно със съпруга си Фредерик Жолио. Най-малката сестра – Ев Кюри, пък се жени за Хенри Ричардсън Лабуис, който като ръководител на UNICEF през 1965 г. печели Нобелова награда за мир.

Фамилията Кюри обаче не е единствената, които получава няколко от престижните отличия. През 1947 г. шведът Гунар Мирдал взима награда за приноса си в икономиката, а съпругата му Алва Мирдал осем години по-късно взима наградата за мир. И това далеч не са всички "нобелови семейства"…

Математика?

Според някои "градски легенди" причината да няма Нобелова награда за математика е, че съпругата на Нобел е имала любовна авантюра с учен-математик. Глупаво, понеже Алфред Нобел никога не е бил женен.

Повече от една награда

Четирима души получават по две Нобелови награди.

Първата е Мария Кюри, която получава Нобеловата награда за физика през 1903 г. за откритието на радиоактивността и през 1911 г. Нобеловата награда за химия за откритието на радия.

Лайнъс Полинг печели наградата по химия през 1954 г. и наградата за мир през 1962 г. за противоядрената си дейност.

Джон Бардийн е американски физик, единственият с две Нобелови награди за физика – през 1956 г. за откритието на транзистора през 1947 г. и през 1972 г. за поставяне основите на теорията за свръхпроводниците.

Фредерик Сангър получава Нобеловата награда по химия два пъти – през 1958 и 1980 г. Първата получава "за определянето структурата на белтъците и особено на инсулина", а втората е разделена между Сангър и Уолтър Гилберт от една страна (за приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини) и Пол Бърг от друга (за фундаментални изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК).

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе