5 февруари 1936 г. – Чарли Чаплин реализира последния си ням филм – Модерни времена

5 Феврурари 2019, 0:00
217
"Модерни времена" (1936) е филм, режисиран и продуциран от Чарли Чаплин, който също е автор на сценария, композитор на музиката, и изпълнител на главната роля.

Появил се девет години след първите озвучени филми, "Модерни времена" е последният пълнометражен ням филм на Чаплин. Наричат го "квазиням", тъй като, макар че в него не присъства сихронизиран гласов диалог, гласове и звуци се произвеждат от машини (например, машината за хранене), телевизионни екрани (големият екран, тип Big Brother, който предхожда книгата на Оруел "1984"), а истинският глас на Чаплин може да се чуе при изпълнението на песен. Присъстват специални звукови ефекти и оригинална музика.

В този филм се появява за последен път "Скитникът" – популярният малък човек с бомбе, мустаци, големи обувки, широки панталони, тясно сако и бастунче. Това е произведението с което изгрява звездата на актрисата Полет Годар, която през същата година става и съпруга на Чаплин.

Действието се развива през 30-те години на 20 век, по време на Голямата депресия. Основни теми във филма са безработицата, бедността, гладът, борбата на пролетариата срещу дехуманизиращото влияние на машината в индустриалната епоха (по времето на поточната линия на Хенри Форд) и различни социални институции.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

506 г. – Кралят на вестготите Аларих II издава сборник с римски закони.
1204 г. – Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
1762 г. – Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. – При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. – Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. – В САЩ е патентована първата машина за смятане аритмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. – В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. – Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. – Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. – Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1904 г. – Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. – Русия признава независимостта на България.
1917 г. – Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. – По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. – Чарли Чаплин реализира последния си ням филм – Модерни времена.
1945 г. – По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост – 70 км в час.
1953 г. – За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. – Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. – Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. – Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.
1976 г. – Американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света, след като получава правоуправление на 104-годишна възраст.
1991 г. – Столицата на Киргизстан – Фрунзе е преименувана на Бишкек.
1997 г. – Под обществен натиск три швейцарски банки прехвърлят 71 млн. долара по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
2000 г. – В Техеран е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Иран Мохамед Хатами.
2002 г. – Компанията Pepsi заснема най-скъпия рекламен видеоклип – с участието на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. долара.

Родени

1788 г. – Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
1808 г. – Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
1812 г. – Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
1840 г. – Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
1840 г. – Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
1843 г. – Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
1848 г. – Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
1852 г. – Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
1866 г. – Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
1871 г. – Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
1877 г. – Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
1878 г. – Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
1882 г. – Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
1889 г. – Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
1899 г. – Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
1903 г. – Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
1905 г. – Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
1907 г. – Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
1909 г. – Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
1912 г. – Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
1914 г. – Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
1914 г. – Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
1915 г. – Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
1916 г. – Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
1919 г. – Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
1920 г. – Леда Милева, българска поетеса и писателка († 2013 г.)
1923 г. – Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
1924 г. – Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
1925 г. – Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
1930 г. – Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
1930 г. – Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
1932 г. – Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор († 2016 г.)
1934 г. – Ханк Аарон, американски бейзболист
1938 г. – Петър Драмов, български художник
1948 г. – Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
1949 г. – Курт Бек, германски политик
1949 г. – Мануел Орантес, испански тенисист
1950 г. – Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
1954 г. – Клиф Мартинез, американски музикант
1956 г. – Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
1958 г. – Франк Пагелсдорф, германски футболист
1959 г. – Антони Дончев, български музикант
1961 г. – Ирина Флорин, българска певица и моден дизайнер
1962 г. – Емил Велев, български футболист
1963 г. – Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
1964 г. – Дъф Маккагън, американски музикант
1964 г. – Лора Лини, американска актриса
1965 г. – Георге Хаджи, румънски футболист
1966 г. – Вяра Анкова, български журналист
1967 г. – Инка Парай, немска писателка
1968 г. – Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
1969 г. – Боби Браун, американски певец
1969 г. – Майкъл Шийн, британски актьор
1971 г. – Терезия Мора, немско-унгарска писателка
1972 г. – Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
1975 г. – Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
1976 г. – Тони Джа, тайландски майстор по бойни изкуства
1977 г. – Иван Гребенчарски, български скиор
1978 г. – Тал Шакед, американски шахматист
1981 г. – Жюли Зенати, френска певица
1984 г. – Карлос Тевес, аржентински футболист
1985 г. – Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
1985 г. – Кристиано Роналдо, португалски футболист
1986 г. – Ведран Чорлука, хърватски футболист
1987 г. – Диян Христев, български футболист
1990 г. – Румен Николов, български футболист
1992 г. – Марина Кискинова, българска поп певица и актриса
1992 г. – Неймар, бразилски футболист

Починали

1578 г. – Джанбатиста Марони, италиански художник (* 1520 г.)
1725 г. – Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор (* 1654 г.)
1803 г. – Джордж Бас, английски лекар (* 1771)
1822 г. – Али паша Янински, албански държавник (* ок. 1741)
1881 г. – Томас Карлайл, британски философ и публицист (* 1795 г.)
1909 г. – Димитър Паничков, български издател (* ок. 1810)
1910 г. – Дине Дробенов, български революционер (* ?)
1927 г. – Никола Рибаров, български генерал (* 1859 г.)
1931 г. – Михал Грамено, албански революционер (* 1872 г.)
1934 г. – Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог (* 1850 г.)
1937 г. – Лоу Андреас-Саломе, германска писателка (* 1861 г.)
1947 г. – Боян Смилов, български политик (* 1885 г.)
1959 г. – Курт Закс, немски музиколог (* 1881 г.)
1966 г. – Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър (* 1881 г.)
1984 г. – Манес Шпербер, австрийски писател (* 1905 г.)
1999 г. – Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1906 г.)
2001 г. – Любомир Димитров, български актьор (* 1930 г.)
2005 г. – Гнасингбе Еядема, президент на Того (* 1937 г.)
2008 г. – Асен Попов, български скулптор (* 1925 г.)
2013 г. – Леда Милева, българска писателка (* 1920 г.)
2014 г. – Робърт Дал, американски политолог (* 1915 г.)

Празници

Мексико – Ден на конституцията (1917 г.)
Бурунди – Ден на единението
Сан Марино – Ден на патрона (Света Агата)
Пакистан – Ден на Кашмир

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе