4 януари - 376 години от рождението на Исак Нютон

4 Януари 2019, 0:07
35
Исак Нютон
Исак Нютон
Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на му в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е ""смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен живял някога"

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това той формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса и пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собственият му закон за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

Нютон е силно религиозен, придържа се към неортодоксални християнски възгледи и освен на научна тема пише текстове и в областта на библейската херменевтика и окултизма. Той отказва да стане свещеник и да получи последно причастие, като вероятно отхвърля догмата за Светата Троица.

Нютоновата концепция за Вселената, следваща естествени и рационално познаваеми закони, залята в основите на идеологията на Просвещението. Джон Лок и Волтер прилагат идеята за природни закони към политическото устройство, поддържайки наличието на естествени права на хората. Физиократите и Адам Смит разглеждат икономиката в контекста на естествения личен интерес и психологически особености, а социолозите критикуват обществения ред за това, че се опитва да вмести исторически напластявания в естествения ход на прогреса. Религиозни философи, като Джеймс Бърнет и Самюъл Кларк, също успяват да интерпретират изводите на Нютон по начин, съвместим с техните възгледи за природата.


Какво друго се е случило на тази дата?

Събития

1493 г. – Христофор Колумб напуска Новия свят, като слага край на първото си пътуване.
1698 г. – Голям пожар разрушава резиденцията на английската корона – Двореца Уайтхол.
1762 г. – Англия обявява война на Испания и на Неапол.
1847 г. – Самюел Колт продава първия си револвер на правителството на САЩ.
1863 г. – Джеймс Плимптън патентова в САЩ ролковите кънки.
1865 г. – На Уол Стрийт (Ню Йорк) започва да действа Нюйоркска стокова борса.
1878 г. – Победата на Русия в Битката при София – заключителното действие на Западния отряд (Гурко) за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877-1878) – води до освобождаването на София от османско владичество.
1885 г. – В Айова, САЩ е направена първата операция по отстраняване на апендикс.
1896 г. – Юта става 45-ят американски щат.
1923 г. – Владимир Ленин прави завещание, в което изказва мнение за ограничаване на властта на Сталин.
1924 г. – Гласуван Закон за защита на държавата от 21 обикновено народно събрание; законът влиза в сила на 23 с.м., премахнат 20 години по-късно.
1926 г. – Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
1936 г. – В Ню Йорк е публикувана първата ранглиста на хитовете (Billboard) въз основа на продадените грамофонни плочи.
1948 г. – Бирма (Мианмар) получава независимостта си от Обединеното кралство, денят се чества като национален празник.
1951 г. – Корейска война: Севернокорейските и китайските войски овладяват столицата на Южна Корея Сеул.
1958 г. – Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957).
1962 г. – В Ню Йорк е показан влак, който може да се движи без екипаж на борда.
1970 г. – Бийтълс правят последния си запис като група.
1980 г. – Във връзка с нахлуването на съветски войски в Афганистан президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1990 г. – Учредено е Движението за права и свободи с председател Ахмед Доган.
2004 г. – Космическият апарат на НАСА Спирит успешно каца на Марс в 04:35 UTC.
2004 г. – Михаил Саакашвили печели президентските избори в Грузия.
2010 г. – Официално е открита най-високата сграда в света дотогава – Бурж Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства

Родени

1643 г. – Исак Нютон, английски физик († 1727 г.)
1710 г. – Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 г. – Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 г. – Якоб Грим, немски филолог († 1863 г.)
1809 г. – Луи Брайл, френски изобретател († 1852 г.)
1826 г. – Адам Цвецински, руски офицер († 1881 г.)
1838 г. – Павел Калянджи, български педагог († 1890 г.)
1848 г. – Таро Кацура, министър-председател на Япония († 1913 г.)
1849 г. – Никола Сукнаров, български политик († 1894 г.)
1881 г. – Иван Пашов, български революционер († 1955 г.)
1882 г. – Йованче Попантов, български революционер († 1906 г.)
1886 г. – Мариано Латоре, чилийски писател († 1913 г.)
1893 г. – Йордан Анастасов, български политик († 1976 г.)
1920 г. – Уилям Колби, американски юрист († 1996 г.)
1925 г. – Ганчо Ганчев, български актьор († 1990 г.)
1927 г. – Жак Моше Авдала, български сценограф и живописец († 2000 г.)
1932 г. – Карлос Саура, испански режисьор
1934 г. – Рудолф Шустер, президент на Словакия
1935 г. – Флойд Патерсън, американски боксьор († 2006 г.)
1936 г. – Еньо Вълчев, български борец († 2014 г.)
1940 г. – Брайън Джоузефсън, британски физик, Нобелов лауреат през 1973 г.
1940 г. – Гао Синдзиен, китайски писател, Нобелов лауреат през 2000 г.
1941 г. – Джордж Косматос, италиански режисьор († 2005 г.)
1942 г. – Джон Маклафлин, британски музикант
1945 г. – Ричард Шрок, американски химик, Нобелов лауреат през 2005 г.
1959 г. – Али Ахмети, албански политически водач
1960 г. – Майкъл Стайп, американски певец (R.E.M.)
1962 г. – Питър Стийл, американски музикант (Type O Negative) († 2010 г.)
1963 г. – Тил Линдеман, немски музикант (Rammstein)
1964 г. – Елман Зейналов, азербайджански дипломат
1964 г. – Христо Шопов, български актьор
1966 г. – Томас Щангл, австрийски писател
1971 г. – Йоанис Николаидис, гръцки шахматист
1973 г. – Росен Кирилов, български футболист
1974 г. – Армин Цьогелер, италиански състезател по пързаляне с шейна
1977 г. – Тим Уилър, ирландски певец (Ash)
1978 г. – Доминик Хърбати, словашки тенисист
1984 г. – Франсиско Мартос, испански футболист
1985 г. – Рос Търнбул, английски футболист
1990 г. – Тони Кроос, германски футболист
1992 г. – Вилислав, български попфолк певец
1995 г. – Мария Исабел, испанска певица

Починали

1695 г. – Люксамбур, френски офицер († 1628 г.)
1791 г. – Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1716 г.)
1818 г. – Онуфрий Габровски, български монах (* ?)
1849 г. – Франц Габелсбергер, немски стенограф (* 1789 г.)
1881 г. – Неофит Рилски, български учител (* 1793 г.)
1903 г. – Иван Николов, български революционер (* 1870 г.)
1908 г. – Димче Сарванов, български революционер (* 1879 г.)
1919 г. – Георг фон Хертлинг, канцлер на Германия (* 1843 г.)
1920 г. – Бенито Перес Галдос, испански писател (* 1843 г.)
1920 г. – Григор Начович, български политик (* 1845 г.)
1941 г. – Анри Бергсон, френски философ, Нобелов лауреат през 1927 (* 1859 г.)
1942 г. – Орце Николов, македонски партизанин (* 1916 г.)
1943 г. – Мирче Ацев, македонски партизанин (* 1915 г.)
1943 г. – Страшо Пинджур, македонски партизанин (* 1915 г.)
1954 г. – Димитър Папрадишки, български иконописец (* 1859 г.)
1960 г. – Албер Камю, френски философ, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1913 г.)
1961 г. – Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1887 г.)
1965 г. – Томас Стърнз Елиът, американски поет, Нобелов лауреат през 1948 г. (* 1888 г.)
1966 г. – Жорж Тьони, белгийски политик (* 1873 г.)
1979 г. – Калина Малина, българска писателка (* 1898 г.)
1985 г. – Брайън Хорокс, британски военачалник (* 1895 г.)
1990 г. – Детко Петров, български писател (* 1936 г.)
1996 г. – Михаил Михайлов, български актьор (* 1921 г.)
1999 г. – Кишомару Уешиба, японски айкидист (* 1921 г.)
2000 г. – Стефан Гечев, български поет (* 1912 г.)
2001 г. – Александра Адлер, австрийска невроложка (* 1901 г.)
2004 г. – Брайън Гибсън, американски режисьор (* 1944 г.)
2006 г. – Махтум бин Рашид ал Махтум, министър-председател на ОАЕ (* 1946 г.)
2006 г. – Ървинг Лейтън, канадски поет (* 1912 г.)
2007 г. – Сандро Салвадоре, италиански футболист (* 1939 г.)
2011 г. – Джери Рафърти, шотландски певец (* 1947 г.)
2011 г. – Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)
2017 г. – Стефан Орманджиев, български футболен съдия

Празници

Православен календар: Събор на св. 70 апостоли. Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски. Св. преподобни Теокист. Имен ден празнуват Тихомир, Тихомира.
Ангола – Ден на мъчениците от колониалните репресии
Мианмар – Ден на независимостта (от Великобритания, 1948 г., национален празник)
Самоа – Рожден ден на краля

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе