31 януари - 108 години от рождението на Ванга

89
Вангелия (Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката врачка, е българска ясновидка, на която приживе е приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че е притежавала дарба да предсказва бъдещето.

Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала никакви особености. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности. Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

През последните години от живота си тя финансира построяването на параклиса "Св. Петка Българска" в местността Рупите, Петричко. Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев. Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори просто като за "храм", без да се уточнява на коя религия.

Ванга умира на 11 август 1996 година.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

1862 г. – Американският астроном Алвън Кларк първи наблюдава бледо бяло джудже, компаньон на най-ярката звезда на небосклона – Сириус.
1878 г. – По време на Руско-турска война (1877–1878) е сключено примирие, което дава началото на прекратяването на войната.
1879 г. – Във Франция денят 14 юли е обявен за национален празник.
1899 г. – Съставено е осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков.
1906 г. – Земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърсва крайбрежието на Еквадор.
1915 г. – Първа световна война: германската армия за пръв път прави опит да използва химическо оръжие в голям мащаб – изстрелва снаряди със сълзотворния газ ксилилбромид срещу позиции на руската армия в района на река Равка, Западна Варшава. Студеното време (-21 °C) попречва да се постигне желаният ефект – ксилилбромидът не се изпарил.
1946 г. – Социалистическа федеративна република Югославия приема нова конституция, чрез която, по подобие на Съветския съюз, се установяват шест съставни републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Република Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.
1950 г. – Президентът на САЩ Хари Труман обявява програма за създаване на водородната бомба.
1958 г. – САЩ пускат своя първи изкуствен спътник Експлорер 1.
1968 г. – Науру обявява независимост от Австралия.
1971 г. – Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
1990 г. – Първият McDonald's в Съветския съюз отваря в Москва.
2001 г. – В Холандия, шотландски съд осъжда един либиец и оправдава друг във връзка с Атентата над Локърби през 1988.
2006 г. – Открити са телата на двете сестри Белнейски в местността „Грамадата“, между Пещера и Брацигово, с множество наранявания.
2007 г. – Стартира изграждането на магистрала Люлин в България.

Родени

1797 г. – Франц Шуберт, австрийски композитор († 1828 г.)
1858 г. – Андре Антоан, френски артист († 1943 г.)
1862 г. – Йожен Гаяр, френски архитект († 1933 г.)
1870 г. – Ангел Букорещлиев, български композитор († 1950 г.)
1875 г. – Иван Вълков, български офицер († 1962 г.)
1878 г. – Иван Строгов, български политик († 1955 г.)
1879 г. – Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923 – 1929) († 1957 г.)
1884 г. – Теодор Хойс, 1-ви президент на Германия († 1963 г.)
1901 г. – Мари Луизе Кашниц, немска поетеса († 1974 г.)
1902 г. – Алва Мюрдал, шведска писателка Нобелов лауреат през 1982 († 1986 г.)
1907 г. – Владимир Жидовец, хърватски дипломат († 1948 г.)
1907 г. – Паулина Станчева, българска поетеса († 1991 г.)
1910 г. – Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист († 1968 г.)
1911 г. – Ванга, българска пророчица († 1996 г.)
1913 г. – Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
1916 г. – Герасим Младенов, български актьор († 1982 г.)
1917 г. – Христо Малинов, български писател († 2007 г.)
1921 г. – Марио Ланца, американски актьор († 1959 г.)
1921 г. – Курт Марти, швейцарски писател († 2017 г.)
1923 г. – Норман Мейлър, американски писател († 2007 г.)
1924 г. – Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор († 1994 г.)
1927 г. – Ацо Караманов, югославски партизанин († 1944 г.)
1929 г. – Рудолф Мьосбауер, германски физик, Нобелов лауреат през 1961 († 2011 г.)
1930 г. – Йо Боние, шведски пилот от Формула 1 († 1972 г.)
1935 г. – Кендзабуро Ое, японски писател, Нобелов лауреат през 1994
1936 г. – Юлиан Вучков, български театровед
1937 г. – Крум Крумов, български кинооператор
1938 г. – Беатрикс Холандска, холандска кралица
1941 г. – Георги Марковски, български писател († 1999 г.)
1941 г. – Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА († 2010 г.)
1946 г. – Александър Андонов, български философ
1949 г. – Кен Уилбър, американски писател
1951 г. – Кристин Роуз, американска актриса
1954 г. – Адриан Ванденберг, холандски китарист
1954 г. – Мауро Балди, италиански пилот във Формула 1
1959 г. – Кели Линч, американска актриса
1959 г. – Николай Бъчваров, български футболист
1959 г. – Петър Попангелов, български скиор
1960 г. – Желко Щуранович, черногорски политик († 2014 г.)
1964 г. – Светлана Янчева, българска актриса
1966 г. – Декстър Флечър, британски актьор
1967 г. – Фат Майк, американски музикант
1969 г. – Ивана, българска фолк певица
1973 г. – Порша де Роси, австралийска актриса
1974 г. – Прити Зинта, индийска актриса
1977 г. – Шинго Катори, SMAP
1978 г. – Ивайло Габровски, български колоездач
1980 г. – K-Maro, рап и арендби певец
1981 г. – Джъстин Тимбърлейк, американски изпълнител
1982 г. – Елена Папаризу, гръцка изпълнителка
1985 г. – Антон Вергилов, български футболист
1985 г. – Каломира, гръцка певица

Починали

1606 г. – Гай Фокс, английски войник (* 1570 г.)
1908 г. – Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
1904 г. – Киро Тулешков, български просветител (* 1846 г.)
1923 г. – Карл де Бур, немски историк (* 1848 г.)
1933 г. – Джон Голсуърти, британски писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.)
1942 г. – Никола Мушмов, български историк (* 1869 г.)
1955 г. – Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1865 г.)
1956 г. – Алън Милн, английски писател (* 1882 г.)
1965 г. – Константин Муравиев, министър-председател на България (* 1893 г.)
1965 г. – Коста Лулчев, български политик (* 1882 г.)
1969 г. – Стоян Загорчинов, български писател (* 1889 г.)
1972 г. – Матвей Захаров, съветски маршал (* 1898 г.)
1973 г. – Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 (* 1895 г.)
1980 г. – Христо Бръзицов, български публицист (* 1901 г.)
1994 г. – Ервин Щритматер, немски писател (* 1912 г.)
2001 г. – Гордън Диксън, канадски писател (* 1923 г.)
2004 г. – Костадин Гугов, български певец (* 1935 г.)
2009 г. – Лино Алдани, италиански писател (* 1926 г.)
2014 г. – Миклош Янчо, унгарски режисьор (* 1921 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе