30 януари - 125 години от рождението на цар Борис III

238
Борѝс III Обединител е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския генерал Кутузов. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916 г.), генерал-майор (1918 г.). Царят има романс с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им В края на Първата световна война е прогласен за цар на България след абдикацията на баща си.

Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци, въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу Русия. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от "новите земи", както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на профашисткото правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата. Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД. Княгиня Мария Луиза посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.

След петдневно поклонение в катедралата "Св. Александър Невски", на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

1649 г. – Кралят на Англия Чарлз I е обезглавен.
1661 г. – Тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано две и половина години след смъртта му и е извършена формална екзекуция.
1847 г. – Град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франсиско.
1856 г. – В Свищов е създадено първото българско читалище.
1912 г. – Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
1932 г. – Във Финландия е въведен „сух режим“ на алкохола.
1933 г. – Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия.
1934 г. – Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
1943 г. – Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
1945 г. – Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото по повод на 12-годишнината от заставането му начело на Германия.
1948 г. – Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Делхи от религиозен фанатик.
1972 г. – Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия.
1972 г. – Пакистан се оттегля от Общността на нациите.
1994 г. – 14-годишният унгарски шахматист Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си.
2003 г. – Белгия официално узаконява еднополовите бракове.
2007 г. – Microsoft пуска следващата си операционна система – Windows Vista.

Родени

133 г. – Дидий Юлиан, римски император († 193 г.)
1767 г. – Яспер Улрих Зетцен, немски пътешественик († 1811 г.)
1781 г. – Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен († 1838 г.)
1839 г. – Васил Диамандиев, български общественик и революционер († 1912 г.)
1857 г. – Емануил Иванов, български математик († 1925 г.)
1857 г. – Петър Ораховац, сръбски лекар († 1922 г.)
1870 г. – Стефан Бончев, български геолог († 1947 г.)
1875 г. – Атанас Буров, български финансист и държавник († 1954 г.)
1875 г. – Климент Шапкарев, български революционер и учител († 1949 г.)
1876 г. – Никола Михайлов, български художник († 1960 г.)
1878 г. – Дончо Лазаров, български революционер († 1950 г.)
1882 г. – Теодор Траянов, български поет († 1945 г.)
1882 г. – Франклин Делано Рузвелт, 32-ри президент на САЩ († 1945 г.)
1884 г. – Божидар Здравков, български политик († 1959 г.)
1889 г. – Георги Попхристов, български журналист († 1959 г.)
1893 г. – Бохуслав Хавранек, чешки езиковед († 1978 г.)
1894 г. – Борис III, цар на България († 1943 г.)
1899 г. – Макс Тейлър, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1972 г.)
1899 г. – Надежда, българска княгиня († 1958 г.)
1900 г. – Исак Дунаевски, съветски композитор († 1955 г.)
1901 г. – Тодор Боров, български библиограф († 1993 г.)
1901 г. – Ханс Ерих Носак, немски писател († 1977 г.)
1903 г. – Златан Дудов, германски режисьор от български произход († 1963 г.)
1910 г. – Борислав Габровски, български футболист († 1977 г.)
1914 г. – Борис Машалов, български народен певец († 1962 г.)
1915 г. – Йоахим Пайпер, германски офицер († 1976 г.)
1917 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 († 2008 г.)
1920 г. – Делбърт Ман, американски режисьор († 2007 г.)
1923 г. – Леонид Гайдай, съветски кинорежисьор († 1993 г.)
1925 г. – Дъглас Енгълбърт, американски изобретател († 2013 г.)
1926 г. – Василий Архипов, съветски вицеадмирал († 1999 г.)
1926 г. – Йенс Герлах, немски поет и белетрист († 1990 г.)
1927 г. – Улоф Палме, министър-председател на Швеция († 1986 г.)
1930 г. – Джийн Хекман, американски актьор
1932 г. – Димитър Димитров, български политик († 2002 г.)
1935 г. – Благой Шклифов, български езиковед († 2003 г.)
1935 г. – Христос Цолакис, гръцки филолог († 2012 г.)
1937 г. – Борис Спаски, руски шахматист
1937 г. – Ванеса Редгрейв, британска актриса
1938 г. – Ислам Каримов, президент на Узбекистан
1941 г. – Грегъри Бенфорд, американски писател
1941 г. – Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ (в екипа на Джордж У. Буш)
1942 г. – Марти Балин, музикант и вокалист
1944 г. – Цветана Манева, българска актриса
1945 г. – Светлозар Игов, български литературен критик
1948 г. – Божидар Финков, български лекар, политик
1949 г. – Питър Агре, американски биохимик, Нобелов лауреат през 2003 г.
1951 г. – Светлозар Жеков, български литературен критик, преводач и издател
1951 г. – Фил Колинс, британски музикант
1951 г. – Чарлз С. Дътън, американски актьор и режисьор
1957 г. – Златин Тръпков, български дипломат
1962 г. – Абдула II, крал на Йордания
1968 г. – Фелипе VI, крал на Испания
1969 г. – Добромир Банев, български писател, поет и публицист
1972 г. – Дженифър Хейл, американска озвучаваща актриса
1974 г. – Борис Чаталбашев, български шахматист
1974 г. – Крисчън Бейл, уелски актьор
1975 г. – Жуниньо Пернамбукано, бразилски футболист
1976 г. – Кристиан Броки, италиански футболист
1980 г. – Уилмър Валдерама, американски актьор
1981 г. – Димитър Бербатов, български футболист
1981 г. – Питър Крауч, английски футболист

Починали

970 г. – Петър I, цар на България (* 10 век)
1566 г. – Алонсо де Ареляно, испански мореплавател (* неизв.)
1649 г. – Чарлз I, крал на Англия (* 1600 г.)
1730 г. – Петър II, император на Русия (* 1715 г.)
1805 г. – Джон Робисън, шотландски физик (* 1739 г.)
1899 г. – Мария-Луиза Бурбон-Пармска, българска княгиня (* 1870 г.)
1928 г. – Йоханес Фибигер, датски медик, Нобелов лауреат през 1926 г., (* 1867 г.)
1932 г. – Димитър Каданов, военен деец
1943 г. – Милка Ламбрева, българска актриса (* 1893 г.)
1945 г. – Антон Кецкаров, български революционер (* 1865 г.)
1948 г. – Махатма Ганди, индийски борец (* 1869 г.)
1948 г. – Орвил Райт, американски самолетен пионер (* 1871 г.)
1951 г. – Фердинанд Порше, австрийски конструктор (* 1875 г.)
1955 г. – Петър Тодоров, български политик
1963 г. – Франсис Пуленк, френски композитор
1968 г. – Иван Братанов, български актьор († 1920 г.)
1969 г. – Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1910 г.)
1986 г. – Густав Себеш, унгарски футболист
1986 г. – Иван Папанин, руски изследовател (* 1894 г.)
1991 г. – Джон Бардийн, американски физик, двукратен Нобелов лауреат през 1956 и 1972 г. (* 1908 г.)
1993 г. – Светослав Рьорих, руски художник (* 1904 г.)
1994 г. – Пиер Бул, френски писател (* 1912 г.)
1995 г. – Джералд Даръл, британски естественик (* 1925 г.)
2005 г. – Христо Евтимов, български футболист (* 1921 г.)
2007 г. – Сидни Шелдън, американски писател (* 1917 г.)
2015 г. – Жельо Желев, първият президент на Република България (* 1935 г.)

Празници

Ден на Свети Три Светители /най-големия религиозен празник в Православната църква/, посветен на „Светата Троица“ православни апологети – Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
Освобождение на Кюстендил от османско владичество – обявен за празник на града.

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе