26 януари - открит е диамантът Кулинан

26 Януари 2019, 11:21
113
Кулинан е най-големият известен диамант в света. Тежи 3106 карата (или 621,2 грама).

Открит е през 1905 г. от обикновен работник в Южноафриканската република - в рудника Premier Mine (намиращ се днес в град Кулинан), на 40 км източно от Претория, провинция Гаутенг.

Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г. е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.

Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.

От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.


Какво друго се е случило на днешната дата

Събития

1340 г. – Кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
1500 г. – Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
1531 г. – Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
1736 г. – Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
1788 г. – По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия е се чества като национален празник.
1808 г. – В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт – Ромов бунт.
1837 г. – Мичиган е обявен за щат на САЩ.
1905 г. – В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света – наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г.).
1911 г. – Американският авиатор Глен Къртис създава първият американски хидроплан.
1942 г. – Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
1950 г. – Влиза в сила новата конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
1956 г. – В Кортина д'Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
1965 г. – Хинди е обявен за официален език в Индия.
1980 г. – Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
1991 г. – Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
1992 г. – Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
1993 г. – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
1994 г. – В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
2005 г. – Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена-афроамериканка на този пост.

Родени

1714 г. – Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
1715 г. – Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
1781 г. – Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
1848 г. – Хусто Сиера Мендес, мексикански писател († 1912 г.)
1865 г. – Сабино Арана Гойри, испански писател († 1903 г.)
1877 г. – Михаил Герджиков, български революционер († 1947 г.)
1880 г. – Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
1884 г. – Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
1891 г. – Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
1908 г. – Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
1909 г. – Цвятко Димчевски, български художник († 1991 г.)
1911 г. – Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
1911 г. – Поликарп Куш, американски физик, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
1918 г. – Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
1918 г. – Филип Фармър, американски писател († 2009 г.)
1921 г. – Акио Морита, японски предприемач († 1999 г.)
1925 г. – Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
1928 г. – Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
1934 г. – Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България
1935 г. – Фридрик Олафсон, исландски шахматист
1945 г. – Евгени Кирилов, български политик
1948 г. – Румен Петков, български кинорежисьор († 2018 г.)
1950 г. – Владимир Янев, български учен
1950 г. – Йорг Хайдер, автрийски политик († 2008 г.)
1952 г. – Марио Рънко, американски астронавт
1953 г. – Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
1955 г. – Еди Ван Хален, американски музикант
1955 г. – Светлана Тилкова, български астролог
1958 г. – Елън Дедженеръс, американска актриса
1960 г. – Валентин Йорданов, български борец
1961 г. – Уейн Грецки, американски хокеист
1963 г. – Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
1964 г. – Даниел Цочев, български актьор
1967 г. – Жан-Пол Рув, френски актьор
1968 г. – Николай Бойков, български писател
1969 г. – Камен Шербетов, български футболист
1971 г. – Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица
1971 г. – Светослав Витков, български певец и музикант
1976 г. – Йордан Йончев, български музикант
1976 г. – Петър Стоянов, български сумист
1978 г. – Ангел Генов, български актьор
1978 г. – Йордан Линков, български футболист
1980 г. – Нора Гомрингер, немско-швеицарска писателка
1985 г. – Тодор Симов, български футболист

Починали

1795 г. – Йохан Кристоф Фридрих Бах, германски композитор (* 1732 г.)
1855 г. – Жерар дьо Нервал, френски поет (* 1808 г.)
1891 г. – Николаус Ото, немски изобретател (* 1832 г.)
1899 г. – Йордан Брадел, български лекар (* 1847 г.)
1918 г. – Евалд Херинг, германски физиолог (* 1834 г.)
1919 г. – Байъм Шоу, британски художник (* 1872 г.)
1920 г. – Жан Ебютерн, френска художничка (* 1898 г.)
1932 г. – Димитър Мишев, български публицист (* 1856 г.)
1939 г. – Бончо Балабанов, български военен деец (* 1859 г.)
1942 г. – Феликс Хаусдорф, немски математик (* 1868 г.)
1943 г. – Николай Вавилов, руски ботаник (* 1887 г.)
1952 г. – Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1895 г.)
1962 г. – Лъки Лучано, американски мафиот (* 1897 г.)
1967 г. – Добри Терпешев, български държавник (* 1884 г.)
1968 г. – Никола Фурнаджиев, български поет (* 1903 г.)
1975 г. – Любов Орлова, съветска актриса (* 1902 г.)
1980 г. – Георги Караславов, български писател (* 1904 г.)
2000 г. – Алфред ван Вогт, писател с канадски произход (* 1912 г.)
2000 г. – Дон Бъдж, американски тенисист (* 1915 г.)
2002 г. – Веселин Джигов, български народен певец (* 1940 г.)

Празници

Международен ден на митниците и митническия служител
Австралия – Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник)
Индия – Ден на републиката (1950 г., национален празник)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе