23 януари - Наим Сюлейманоглу щеше да навърши 52 години

23 Януари 2019, 18:05
114
Наим Сюлейманоглу е български щангист от турски произход. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст, като през 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.

По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов успява да емигрира в Турция. Той получава турско гражданство и променя името си на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера. Също така е два пъти световен и три пъти европейски шампион за България.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

393 г. – Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.
1482 г. – Излиза първо печатно издание на свещената еврейска книга Тора (Петокнижието)
1556 г. – При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 000 души.
1558 г. – Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
1579 г. – Подписана е Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.
1849 г. – Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка – лекар.
1899 г. – Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
1904 г. – Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
1928 г. – Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
1943 г. – Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
1950 г. – Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.
1953 г. – Екзекутиран е Йосиф Тончев, католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
1978 г. – Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.
1997 г. – Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста Държавен секретар на САЩ.
2001 г. – Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на Китайската нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.
2006 г. – При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.

Родени

1688 г. – Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
1752 г. – Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)
1783 г. – Стендал, френски писател († 1842 г.)
1794 г. – Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)
1832 г. – Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
1840 г. – Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)
1857 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
1862 г. – Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)
1876 г. – Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)
1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)
1898 г. – Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)
1900 г. – Адамантиос Диамантис, кипърски художник (†1994 г.)
1903 г. – Григорий Александров, съветския режисьор († 1983 г.)
1905 г. – Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)
1907 г. – Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)
1910 г. – Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
1915 г. – Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)
1921 г. – Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
1927 г. – Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
1928 г. – Жана Моро, френска актриса и режисьор († 2017 г.)
1930 г. – Дерек Уолкот, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992 († 2017 г.)
1938 г. – Георг Базелиц, германски художник
1944 г. – Рютгер Хауер, нидерландски актьор
1945 г. – Тито Петковски, политик от Република Македония
1946 г. – Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)
1947 г. – Адела Пеева, българска режисьорка
1950 г. – Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
1964 г. – Маришка Харгитай, американска актриса
1967 г. – Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България († 2017 г.)
1968 г. – Петр Корда, чешки тенисист
1971 г. – Йордан Ефтимов, български поет и литературовед
1975 г. – Даниел Христов, български футболист
1976 г. – Светлан Кондев, български футболист
1984 г. – Ариен Робен, холандски футболист
1984 г. – Владимир Левин, азербайджански футболист
1987 г. – Александер Баумйохан, германски футболист
1987 г. – Андреа, българска попфолк певица

Починали

1002 г. – Ото III, император на Свещената Римска империя (* 980 г.)
1744 г. – Джамбатиста Вико, италиански философ (* 1668 г.)
1785 г. – Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
1789 г. – Джон Клеланд, английски писател (* 1709 г.)
1806 г. – Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
1837 г. – Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
1875 г. – Чарлз Кингсли, британски писател (* 1819 г.)
1883 г. – Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
1902 г. – Иван Мушкетов, руски изследовател (* 1850 г.)
1908 г. – Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
1926 г. – Йордан Цицонков, български революционер (* 1903 г.)
1931 г. – Анна Павлова, руска балерина (* 1881 г.)
1939 г. – Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
1941 г. – Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
1944 г. – Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
1944 г. – Михаил Маджаров, български дипломат (* 1854 г.)
1950 г. – Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
1958 г. – Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
1963 г. – Юзеф Гославски, полски скулптор (* 1908 г.)
1980 г. – Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
1981 г. – Роман Руденко, съветски офицер (* 1907 г.)
1981 г. – Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
1986 г. – Йозеф Бойс, германски художник (* 1921 г.)
1988 г. – Банчо Банчевски, български певец (баритон) (* 1906 г.)
1989 г. – Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
1993 г. – Кийт Лаумър, американски писател (* 1925 г.)
1994 г. – Николай Огарков, съветски маршал (* 1917 г.)
1998 г. – Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник (* 1918 г.)
2001 г. – Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
2005 г. – Иван Динков, български писател (* 1932 г.)
2006 г. – Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
2007 г. – Ришард Капушчински, полски журналист (* 1932 г.)
2015 г. – Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1924 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе