22 януари 1984 г. - Светът научава за Apple Macintosh

89
Това става чрез легендарната реклама, излъчена в рамките на XVIII Супербол.

60-секундният клип показва как жена-атлет тича сред антиутопичен пейзаж, вдъхновен от книгата „1984“ на Джордж Оруел, за да хвърли чук срещу ТВ образа на Големия брат (олицетворение на IBM). Рекламата завършва с обещанието, че на "24 януари Епъл ще пусне на пазара Макинтош. Тогава ще видите защо 1984, няма да е като 1984".

Според Nielsen рекламата е достигнала до 46.4% от американските домакинства. Не се знае обаче колко реално са я видели.

Клипът, създаден рекламната агенция Chiat/Day, се приема добре, когато се показва на търговска конференция на Apple през 1983 г. Бордът на директорите на компанията обаче решава да не го пуска в рамките на Супербола. Единствено намесата на Стив Возняк променя ситуацията. Той заявява, че ако бордът откаже, той ще плати от собствения си джоб, за да бъде излъчен.

Рекламата се появява в ефира на САЩ само веднъж. Въпреки това, благодарение на своята креативност и ефектът, който оказва върху продукта, е определена от Advertising Age като „Рекламата на десетилетието“.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

1690 г. – Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.
1723 г. – В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
1724 г. – Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.
1771 г. – Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.
1863 г. – В Полша избухва т. нар. Януарско въстание срещу руското владичество.
1872 г. – Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към „Великата църква“.
1873 г. – Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
1878 г. – Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.
1878 г. – Руски войски са съсредоточени в Одрин.
1893 г. – Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.
1901 г. – Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка, кралица Виктория, умира.
1903 г. – САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.
1905 г. – Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.
1905 г. – Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над 1000 души; актът става повод за избухване на Революция в Русия през 1905 г.
1918 г. – Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.
1920 г. – Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.
1931 г. – В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.
1935 г. – Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.
1939 г. – В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.
1941 г. – Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.
1944 г. – Втората световна война: Американската армия навлиза откъм морето в Анцио (Италия).
1944 г. – Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.
1945 г. – България във Втората световна война: Сремска операция на Първа българска армия в която тя води боеве срещу германските войски в която операция българските войски отхвърлят германските в Унгария от Югославия.
1947 г. – 6 Велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.
1947 г. – Стартира съдебния процес срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер“.
1972 г. – Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.
1973 г. – Върховният съд на САЩ разрешава абортите.
1980 г. – Андрей Сахаров е арестуван в Москва.
1984 г. – Фирмата Apple представя първия си компютър Макинтош.
1991 г. – Регистрирана е партия Български бизнес блок.
1997 г. – С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.

Родени

1440 г. – Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)
1561 г. – Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)
1592 г. – Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)
1729 г. – Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)
1788 г. – Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)
1842 г. – Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)
1861 г. – Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)
1869 г. – Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)
1875 г. – Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)
1879 г. – Асен Белковски, български художник († 1957 г.)
1880 г. – Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)
1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)
1892 г. – Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)
1904 г. – Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)
1904 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)
1906 г. – Густав Себеш, унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)
1906 г. – Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)
1908 г. – Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)
1909 г. – У Тан, доминикански генерален секретар на ООН († 1974 г.)
1921 г. – Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)
1926 г. – Георги Владиков, български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат, посланик († 1999 г.)
1926 г. – Слободан Сотиров, български художник от Сърбия († 2015 г.)
1929 г. – Петър Ебен, композитор († 2007 г.)
1930 г. – Мариви Билбао, испанска актриса († 2013 г.)
1931 г. – Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)
1935 г. – Григор Велев, български учен и общественик, националист
1937 г. – Джоузеф Уомбо, американски писател
1940 г. – Джон Хърт, британски актьор († 2017 г.)
1943 г. – Вилхелм Генацино, немски писател
1946 г. – Вельо Горанов, български актьор мим
1953 г. – Джим Джармуш, американски режисьор
1954 г. – Крис Лемън, американски актьор
1957 г. – Пламен Бончев, български дипломат
1959 г. – Урс Майер, швейцарски футболен съдия
1960 г. – Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)
1962 г. – Чой Мин-шик, южнокорейски актьор
1965 г. – Васил Илиев, български борец († 1995 г.)
1967 г. – Елена Панайотова, български театрален режисьор
1971 г. – Светлин Нончев, български футболист
1972 г. – Гейбриъл Махт, американски актьор
1973 г. – Рожерио Сени, бразилски футболен вратар
1974 г. – Биляна Петринска, българска актриса
1976 г. – Стефан Учиков, български футболист
1977 г. – Хидетоши Наката, японски футболист
1982 г. – Мартин Кох, немски ски скачач
1982 г. – Фабрицио Колочини, аржентински футболист
1985 г. – Мохамед Сисоко, малийски футболист
1985 г. – Христо Златински, български футболист
1987 г. – Шейн Лонг, ирландски футболист
1988 г. – Марсел Шмелцер, немски футболист

Починали

1666 г. – Шах Джахан, император на Великите Моголи (* 1592 г.)
1830 г. – Анастасиос Каратасос, гръцки революционер (* 1764 г.)
1840 г. – Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог (* 1752 г.)
1901 г. – Виктория, кралица на Обединеното кралство (* 1819 г.)
1906 г. – Найден Дринов, български революционер (* 1846 г.)
1922 г. – Бенедикт XV, римски папа (* 1854 г.)
1922 г. – Камил Жордан, френски математик (* 1838 г.)
1922 г. – Фредрик Байер, датски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1908 (* 1837 г.)
1942 г. – Рачо Петров, български офицер и министър-председател на България (* 1861 г.)
1945 г. – Елзе Ласкер-Шюлере, германска поетеса (* 1869 г.)
1947 г. – Макс Берг, немски архитект (* 1870 г.)
1959 г. – Майк Хауторн, пилот от Формула 1 (* 1929 г.)
1967 г. – Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (* 1898 г.)
1973 г. – Линдън Б. Джонсън, 36-ти президент на САЩ (* 1908 г.)
1979 г. – Али Хасан Саламех, палестински терорист (* 1943 г.)
1985 г. – Михаил Громов, съветски авиатор (* 1899 г.)
1993 г. – Кобо Абе, японски писател (* 1924 г.)
1994 г. – Жан Луи Баро, френски артист (* 1910 г.)
2008 г. – Венец Цонев, български статистик и социолог (* 1917 г.)
2008 г. – Хийт Леджър, австралийски актьор (* 1979 г.)

Празници

Сейнт Винсент и Гренадини – Национален празник
Полша – Ден на дядото

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе