21 януари - 15 години без Йордан Радичков

21 Януари 2019, 0:17
137
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица.

Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във в-к „Вечерни новини“ (1954-1960) и в „Българска кинематография“ (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото в Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

Радичков започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце“ (1961), „Обърнато небе“ (1962), „Планинско цвете“ (1964), „Шарена черга“ (1964). През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение“, уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Плява и зърно“ (1972), „Как така“ (1974) и др.

През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове“. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието“ (новели) и „Ние, врабчетата“ (разкази) Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967). Пак по онова време създава и пиесата „Суматоха“ (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар“ (1969).

През 1970-те години публикува романите си „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977). Тогава създава и драматургичните си творби „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха“ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др.

През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд“, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег“. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си: излизат сборниците с разкази „Хора и свраки“ (1990), „Малки жабешки истории“ (1994), „Мюре“ (1997), „Умиване лицето на Богородица“ (1997), „Автострадата“ (1999) и „Пупаво време“ (2000) – с особено заглавие, ироничен реверанс към миналото, когато в някои от диалектите „пупа“ е значело корем и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „пупаво време“. През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи“.

Умира в София на 21 януари 2004 г.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

1506 г. – По нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана – Швейцарската гвардия.
1542 г. – Английският парламент осъжда на смърт за държавна измяна съпругата на крал Хенри VIII Катрин Хауърд, която по-късно е екзекутирана.
1698 г. – Царят на Русия Петър I пристига в Лондон за да премине тримесечен теоретичен курс по корабостроене.
1763 г. – Императрица Екатерина II одобрява план за създаване на Дом за сираци и подхвърлени деца.
1793 г. – Френската революция: След като е намерен за виновен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена тълпа в Париж.
1872 г. – По заповед на Високата порта трима български владици – Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измит.
1880 г. – В Княжество България се учредява Статистическо отделение към Министерството на правосъдието.
1890 г. – Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд I и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян.
1901 г. – Кралица Виктория умира на 81 години, след 63 години на престола на Великобритания. Наследена е от Едуард VII, който е първи от династията Сакс-Кобург-Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска)
1911 г. – Американският лекар Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който причинява саркома по кокошките.
1926 г. – В Ленинград са отворени гробовете на руските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на държавата.
1942 г. – Втората световна война: Германските войски започват настъпление в Северна Африка.
1942 г. – Георги Исерсон е осъден от Военния трибунал на Приволжския военен окръг на 10 и допълнително 5 години в трудововъзпитателен лагер.
1944 г. – Втората световна война: Австралия и Нова Зеландия подписват пакт за съвместни отбранителни действия.
1945 г. – Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква след като Българската екзархия е без екзарх от 1915 г.
1948 г. – В Народна република България е основано Дружество за ООН с председател академик Георги Наджаков.
1954 г. – В САЩ е пусната първата атомна подводница Наутилус.
1965 г. – В Техеран е убит министър-председателят на Иран Хасан Али Мансур.
1966 г. – Джордж Харисън от групата Бийтълс сключва брак с фотомодела Пати Бойд.
1968 г. – Виетнамска война: Започва главната атака в Битката при Ке Сан.
1968 г. – Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разбива близо до Военновъздушната база Туле в Гренландия и големи количества плутоний изтичат върху леда.
1976 г. – Осъществен е първият редовен полет на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.
1977 г. – В Италия официално са разрешени абортите.
2001 г. – Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние минава един милиард долара.
2005 г. – В Белмопан, столицата на Белиз, вълненията поради увеличаването на данъците прерастват в бунт.

Родени

1338 г. – Шарл V, крал на Франция († 1380 г.)
1763 г. – Огюстен Робеспиер, френски революционен деец († 1794 г.)
1775 г. – Мануел Гарсия (баща), испански оперен певец, композитор и педагог († 1832 г.)
1823 г. – Имре Мадач, унгарски писател († 1864 г.)
1824 г. – Томас Стоунуол Джаксън, генерал от Армията на Конфедерацията († 1863 г.)
1841 г. – Едуар Шюре, френски писател († 1929 г.)
1850 г. – Иван Мушкетов, руски изследовател († 1902 г.)
1874 г. – Иван Групчев, български революционер († 1963 г.)
1874 г. – Рене-Луи Бер, френски математик († 1932 г.)
1885 г. – Михаил Фрунзе, съветски политически лидер († 1925 г.)
1889 г. – Питирим Сорокин, американски социолог († 1968 г.)
1905 г. – Кристиан Диор, френски дизайнер († 1957 г.)
1903 г. – Вълко Гочев, български политик († 1978 г.)
1909 г. – Тодор Скаловски, композитор от Република Македония († 2004 г.)
1912 г. – Конрад Блох, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1964 г. († 2000 г.)
1915 г. – Андрей Малчев, български шахматист († 1994 г.)
1920 г. – Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос († 1987 г.)
1922 г. – Пол Скофийлд, британски актьор († 2008 г.)
1924 г. – Бени Хил, британски актьор († 1992 г.)
1924 г. – Катя Попова, българска актриса († 1966 г.)
1929 г. – Васил Попилиев, български актьор († 2002 г.)
1935 г. – Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон II
1941 г. – Георги Костов, български композитор
1941 г. – Пласидо Доминго, испански певец
1944 г. – Румен Антонов, български изобретател
1950 г. – Джоузеф Танър, американски астронавт
1953 г. – Пол Алън, американски предприемач († 2018 г.)
1954 г. – Камелия Тодорова, българска певица
1954 г. – Христина Христова, български политик
1956 г. – Джина Дейвис, американска актриса
1962 г. – Елжана Попова, българска актриса
1962 г. – Мари Трентинян, френска актриса († 2003 г.)
1964 г. – Маргарита Моллова, българска акробатка
1967 г. – Арташес Минасян, арменски шахматист
1970 г. – Ален Бокшич, хърватски футболист
1970 г. – Кен Люнг, американски артист
1971 г. – Алан МакМанъс, шотландски играч на снукър
1972 г. – Катрин Сиачоке, колумбийска киноактриса
1974 г. – Малена Алтерио, испанска актриса
1975 г. – Оливер Дулич, сръбски политик
1977 г. – Фил Невил, английски футболист
1983 г. – Милчо Танев, български футболист
1988 г. – Стоян Илиев, български борец
1989 г. – Даниел Димов, български футболист

Починали

1118 г. – Паскалий II, римски папа (* ?)
1330 г. – Жана Бургундска, кралица на Франция (* ок. 1291 г.)
1638 г. – Игнацио Донати, италиански композитор (* 1570 г.)
1774 г. – Мустафа III, султан на Османската империя (* 1717 г.)
1775 г. – Емелян Пугачов, руски въстаник (* 1740 г. или 1742)
1789 г. – Пол-Анри Дитрих Холбах, френски писател (* 1723 г.)
1793 г. – Луи XVI, крал на Франция (екзекутиран) (* 1754 г.)
1831 г. – Ахим фон Арним, германски поет (* 1781 г.)
1851 г. – Алберт Лорцинг, германски композитор (* 1801 г.)
1870 г. – Александър Херцен, руски писател (* 1812 г.)
1872 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург (* 1791 г.)
1877 г. – Александър Брюлов, руски архитект и художник (* 1798 г.)
1879 г. – Любен Каравелов, български писател (* 1834 г.)
1914 г. – Димитър Моллов, български политик (* 1846 г.)
1923 г. – Иван Хаджиенов, български предприемач (* 1843 г.)
1924 г. – Владимир Ленин, руски революционер (* 1870 г.)
1924 г. – Димитър Караджов, български композитор (* 1885 г.)
1926 г. – Камило Голджи, италиански психиатър, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1843 г.)
1927 г. – Митрофан Пятницки, руски музикант (* 1864 г.)
1930 г. – Иван Стоянов, български революционер (* 1887 г.)
1939 г. – Йонко Вапцаров, български революционер (* 1860 г.)
1950 г. – Джордж Оруел, британски писател (* 1903 г.)
1957 г. – Кай Нилсен, датски илюстратор (* 1886 г.)
1959 г. – Сесил Де Мил, американски режисьор (* 1881 г.)
1961 г. – Блез Сандрар, швейцарски писател и поет (* 1887 г.)
1967 г. – Ан Шеридън, американска актриса (* 1915 г.)
1975 г. – Минко Балкански, български оператор (* 1894 г.)
1984 г. – Алан Маршал, австралийски писател (* 1902 г.)
1993 г. – Феличе Борел, италиански футболист и треньор (* 1914 г.)
2004 г. – Йордан Радичков, български писател (* 1929 г.)
2006 г. – Ибрахим Ругова, президент на Косово (* 1944 г.)
2007 г. – Мария Чионкан, румънска лекоатлетка (* 1977 г.)
2014 г. – Георги Славков, български футболист (* 1958 г.)

Празници

Международен ден на прегръдката (отбелязва се от 1986 г.)
Барбадос – Ден на Ерол Бароу (барбадоски политик, първи премиер, национален герой)
България – Ден на родилната помощ (Отбелязва се официално от 1951 г. на Бабинден)
Полша – Ден на бабата
Съединени американски щати – Ден на Мартин Лутер Кинг
България – Бабинден (стар стил)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе