20 януари: Денят на Патриарх Евтимий

20 Януари 2019, 20:29
110
На днешния ден честваме Деня на Патриарх Евтимий, една от най-великите личности в българската история.

Сведенията, които имаме днес за Патриарх Евтимий, са базирани предимно на житията, написани от неговите ученици. Спред тях той е роден около 1327 г. в Търново и според някои произхожда от знатния род Цамблак. Получава образованието си в манастирите около Търновград (дн. Велико Търново) и приема монашески чин.

Около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир, привлечен от славата на Теодосий Търновски. Именитият духовник го провъзгласява за свой пръв помощник и иконом на манастира, а самият той се уединява в гората, отдавайки се на безмълвие (исихия). Евтимий има задачата всяка вечер да ходи при него и да му докладва за случващото се в обителта. За да съобщи за приближаването си, той трябва да бие клепало.

Легендата разказва, че Евтимий вижда учителя си по време на молитва като огнен стълб, а на следващия ден, обливайки се в сълзи св. Теодосий предсказва, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, но по негово време България ще погине от турско нашествие.

През 1363 г. св. Теодосий заминава за Цариград (дн. Истанбул) заедно с четирима свои ученици. Евтимий е един от тях. Скоро след пристигането им в патриаршеския манастир "Св. мъченик Мамант" Теодисий умира. Това подтиква бъдещия търновски патриарх да постъпи в манастира "Студион". По-късно се премества в лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон.

Скоро след пристигането си е наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе. Византийският император Йоан V Палеолог разследва лично случая и решава да заточи Евтимий на остров Лимнос. След освобождаването си от заточение, той се присъединява към Зографския манастир.

През 1371 г., след седемгодишно странстване, Евтимий се завръща в България и основава църквата "Св. Троица", която се намира на 10 км от Търново. Около него се оформя група от ученици, които помагат за организирането на манастира, познат днес като Патриаршеския манастир. Именно в този манастир се организира и Търновската книжовна школа.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е провъзгласен за патриарх на Търново. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадък на нравите. Получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Една от най-важните стъпки, които новият патриарх предприема, е реформата в българския книжовен език. За мотивите да се заеме с нея сведения могат да бъдат открити в "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак и "Сказание за буквите" на Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи. Техните грешки с натрупването си довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси.

Сведението се потвърждава от известието, че търновските книжовници се заемат първо с поправката на основните за християнството книги - четирите евангелия, "Стария завет", "Апостола". За разлика от писателите и преводачите от Преславската книжовна школа, които предпочитат свободния и смислов превод, търновските книжовници се придържат към точното предаване на гръцките оригинали. Писменият български език, който те налагат е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви. Правилата изработени от Евтимий се прилагат както при превод така и при създаването на оригинални произведения.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І обсажда Търново. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Една от легендите за падането на старата българска столица разказва, че Патриарх Евтимий договаря предаването на града заради опасността в крепостта да избухне епидемия и гладни бунтове. Друга версия разказва за предателство от страна на намиращ се в крепостта жид (евреин).

Сюлейман Челеби снема обсадата, след което оставя един гарнизон за охрана на града. В летописа на Григорий Цамблак се споменава, че османският управител събира всички видни търновски граждани и боляри чрез лъжа в една от столичните църкви под предтекст, че ще се съвещава с тях по управленски въпроси. Вместо съвещание, видните българи намират смъртта си.
Евтимий също е осъден на смърт, но е спасен в последната минута от чудо. Легендата разказва, че когато палачът вдига ятагана си, за да отсече патриаршеската глава, ръката му се вкаменява. Уплашени от случилото се, османците решават да заточат духовника.

Предполага се, че е заточен в Бачковския манастир, където и умира около 1401 - 1402 г. Все още обаче има спорове дали българският патриарх е погребан в околностите на манастира.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

1320 г. – Херцог Владислав I става крал на Полша.
1600 г. – Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик.
1841 г. – Китай отстъпва Хонконг на Великобритания и възстановява управлението си в тази територия едва през 1997 г.
1877 г. – Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
1895 г. – В щата Ню Хампшър започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели.
1937 г. – Франклин Делано Рузвелт поставя началото на полагане на клетва президента на САЩ на този ден. Преди това датата е била 4 март.
1941 г. – Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
1942 г. – Втората световна война: В Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзе, която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.
1944 г. – Втората световна война: Италианските войски на Първа моторизирана бойна група атакуват успешно германски войски при Монте Касино.
1945 г. – Втората световна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и унгарското антифашстко правителство обявява война на доскорошния унгарски съюзник Хитлеристка Германия въпреки че унгарските войски признаващи правителството на Ференц Салаши продължават да сражават на страната на нацистка Германия срещу съветските и българските войски.
1946 г. – Основана е Централна разузнавателна група на САЩ с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление – CIA.
1961 г. – Джон Кенеди встъпва в длъжността президент на САЩ, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално обръщение е едно от най-запомнящите се за 20 век.
1978 г. – Състои се първият полет на съветския безпилотен космически кораб Прогрес 7К-ТГ.
1980 г. – САЩ обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1986 г. – Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.
1993 г. – Основана е първата частна електронна медия в Република Македония телевизията А1.
1996 г. – Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина.
2001 г. – Състои се премиерата на филма Авалон в Япония.
2009 г. – Барак Обама встъпва в длъжност като 44-ия президент на САЩ и първия чернокож президент в страната.

Родени

225 г. – Гордиан III, римски император († 244 г.)
1292 г. – Елишка Пршемисловна, чешка кралица († 1330 г.)
1716 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог († 1795 г.)
1716 г. – Карлос III, крал на Испания († 1788 г.)
1732 г. – Юхан Фалк, шведски ботаник († 1774 г.)
1734 г. – Робърт Морис, американски търговец († 1806 г.)
1734 г. – Шарл Александър дьо Калон, френски политик († 1802 г.)
1751 г. – Фердинанд I Пармски, херцог на Парма († 1802 г.)
1775 г. – Андре-Мари Ампер, френски физик († 1836 г.)
1785 г. – Бетина фон Арним, германска писателка († 1859 г.)
1853 г. – Стефан Бобчев, български общественик († 1940 г.)
1857 г. – Владимир Бехтерев, руски невропатолог († 1927 г.)
1873 г. – Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат († 1950 г.)
1874 г. – Лазар Киселинчев, български революционер († 1946 г.)
1874 г. – Стив Блумър, английски футболист († 1938 г.)
1884 г. – Абрахам Мерит, американски писател († 1943 г.)
1884 г. – Георги Андрейчин, български политик († 1949 г.)
1887 г. – Димитър Ковачев, български революционер († 1974 г.)
1889 г. – Петко Атанасов, български актьор († 1956 г.)
1890 г. – Яко Доросиев, български комунистически деец († 1925 г.)
1895 г. – Вилхелм Кризоли, германски офицер († 1944 г.)
1902 г. – Виктория Ангелова - Винарова, българска архитектка († 1947 г.)
1911 г. – Алфредо Фони, италиански футболист († 1985 г.)
1915 г. – К. В. Керам, германски журналист († 1972 г.)
1920 г. – ДеФорест Кели, американски актьор († 1999 г.)
1920 г. – Федерико Фелини, италиански режисьор († 1993 г.)
1921 г. – Иван Врачев, български политик († 1994 г.)
1923 г. – Иван Илиев Иванов, български общественик († 2005 г.)
1925 г. – Борис Апостолов, български футболист († 2009 г.)
1926 г. – Патриша Нийл, американска актриса († 2010 г.)
1930 г. – Едуин Олдрин, американски астронавт
1931 г. – Савако Арийоши, японска писателка († 1984 г.)
1931 г. – Дейвид Лий, американски физик, Нобелов лауреат
1932 г. – Хачо Бояджиев, български режисьор († 2012 г.)
1937 г. – Минтимер Шаймиев, президент на Татарстан
1944 г. – Нанси Чодороу, американска психоаналитичка
1946 г. – Дейвид Линч, американски сценарист и режисьор
1948 г. – Нанси Крес, американска писателка – фантастика
1949 г. – Иван Стоянов, български футболист († 2017 г.)
1949 г. – Йоран Персон, премиер на Швеция
1949 г. – Месроб Енгибаров, български фотограф († 2007 г.)
1952 г. – Йордан Караджов, български рок-певец
1953 г. – Джон Робъртсън, шотландски футболист
1956 г. – Бил Мар, американски актьор
1956 г. – Родолфо Родригес, уругвайски вратар,
1956 г. – Франц Тост, австрийски спортен мениджър
1957 г. – Алу Алханов, президент на Чеченската република
1958 г. – Лоренцо Ламас, американски актьор
1958 г. – Пламен Панайотов, български политик
1959 г. – Робърт А. Салваторе, американски писател
1969 г. – Максим Поташов, руски преподавател
1970 г. – Бранка Катич, сръбска актриса
1971 г. – Петя Пендарева, българска лекоатлетка
1972 г. – Георги Марков, български футболист
1973 г. – Румен Истревски, български футболист
1974 г. – Христо Фурджев, български футболист
1976 г. – Тодор Финков, български учен, съвременник
1976 г. – Хендрик Мьобус, немски музикант и неонацист
1977 г. – Илиан Стоянов, български футболист
1978 г. – Биляна Павлова, българска тенисистка
1978 г. – Ванеса Дифенбо, американска писателка
1979 г. – Роб Бъртън, американски музикант (Linkin Park)
1981 г. – Оуен Харгрийвс, английски футболист
1982 г. – Александру Пакурар, румънски футболист
1984 г. – Емил Урумов, български футболист
1991 г. – Полона Херцог, словенска тенисистка

Починали

250 г. – Свети Фабиан, папа (* ?)
287 г. – Севастиан, християнски мъченик (* ?)
842 г. – Теофил, византийски император (* 813)
1479 г. – Хуан II Велики, крал на Навара (* 1398 г.)
1513 г. – Елена Ивановна, кралица на Полша (* 1476 г.)
1612 г. – Рудолф II, германски император (* 1552 г.)
1639 г. – Мустафа I, султан на Османската империя (* 1592 г.)
1666 г. – Анна Австрийска, кралица на Франция (* 1601 г.)
1745 г. – Карл VII, император на Свещената Римска империя (* 1697 г.)
1813 г. – Кристоф Мартин Виланд, немски писател (* 1733 г.)
1819 г. – Карлос IV, крал на Испания (* 1748 г.)
1826 г. – Станислав Сташиц, полски философ (* 1755 г.)
1850 г. – Адам Готлоб Йоленшлегер, датски поет (* 1779 г.)
1871 г. – Александър Серов, руски композитор и музикален критик (* 1820 г.)
1875 г. – Жан-Франсоа Миле, френски художник (* 1814 г.)
1892 г. – Джон Кауч Адамс, английски учен (* 1819 г.)
1896 г. – Хайнрих фон Батенберг, германски принц (* 1858 г.)
1898 г. – Коста Абраш, сръбски поет (* 1879 г.)
1900 г. – Джон Ръскин, английски писател (* 1819 г.)
1900 г. – Р. Д. Блекмор, английски писател (* 1825 г.)
1908 г. – Бойко Чавдаров, български революционер (* 1880 г.)
1913 г. – Димитър Робков, български революционер (* ? г.)
1914 г. – Яков Петкович, български военен лекар (* 1848 г.)
1920 г. – Антон фон Фройнд, унгарски психоаналитик (* 1880 г.)
1921 г. – Алфред Натхорст, шведски геолог (* 1850 г.)
1923 г. – Върбан Килифарски, български революционер (* 1879 г.)
1934 г. – Гаврил Генов, български политик (* 1892 г.)
1936 г. – Джордж V, крал на Великобритания (* 1865 г.)
1939 г. – Владимир Руменов, български революционер (* 1870 г.)
1940 г. – Теофил Николов, български общественик (* 1882 г.)
1943 г. – Никола Сакаров, български финансист (* 1881 г.)
1944 г. – Дако Цоков, български партизанин (* 1923 г.)
1944 г. – Джеймс Кетъл, американски психолог (* 1860 г.)
1945 г. – Петър Бойович, сръбски офицер (* 1858 г.)
1945 г. – Яни Попов, български революционер (* 1878 г.)
1973 г. – Амилкар Кабрал, политик от Гвинея-Бисау (* 1924 г.)
1981 г. – Иван Апостолов, български юрист († 1910 г.)
1981 г. – Петър Кантарджиев, български архитект (* 1893 г.)
1983 г. – Гаринча, бразилски футболист (* 1933 г.)
1984 г. – Джони Вайсмюлер, американски плувец (* 1904 г.)
1990 г. – Барбара Стануик, американска актриса (р. (1907 г.)
1991 г. – Хари Гизе, немски актьор († 1903 г.)
1993 г. – Одри Хепбърн, английска актриса (* 1929 г.)
1994 г. – Мат Бъзби, шотландски футболист (* 1909 г.)
1996 г. – Джери Мълиган, американски джаз музикант (* 1927 г.)
2000 г. – Славко Яневски, писател от Република Македония (* 1920 г.)
2006 г. – Марко Стойчев, български сценарист (* 1931 г.)
2012 г. – Ета Джеймс, американска певица (* 1938 г.)
2013 г. – Йорг Щайнер, швейцарски писател (* 1930 г.)
2014 г. – Ненко Токмакчиев, български художник (* 1931 г.)
2014 г. – Клаудио Абадо, италиански диригент (* 1933 г.)
2015 г. – Валентин Гацински, български дипломат (* 1950 г.)

Празници

Ден на Патриарх Евтимий
Азербайджан – Ден на мъчениците
Гвинея-Бисау и Кабо Верде – Ден на героите
Мали – Празник на армията

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе