2 януари 1920 г. В Петровичи, СССР, се ражда Айзък Азимов - американски писател на фантастични и научнопопулярни творби от руско-еврейски произход.

Семейството му емигрира в САЩ през 1923 г. и се заселва в Бруклин, Ню Йорк. Получава американско гражданство през 1928 г.

Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.

Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.

На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.


Какво друго се е случило на тази дата?

Събития

1443 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди, и много турски командири, включително Махмуд бей, зет на султан Мурад II, са пленени.
1492 г. – Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
1757 г. – Великобритания завладява Калкута, Индия.
1788 г. – Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
1793 г. – Русия и Прусия си разделят Полша.
1835 г. – По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
1839 г. – Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
1871 г. – Амадеус I става крал на Испания.
1882 г. – Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 г. – В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
1905 г. – Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур.
1905 г. – Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара – естествен спътник на Юпитер.
1912 г. – На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
1913 г. – Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
1929 г. – Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
1929 г. – Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
1941 г. – Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
1942 г. – Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
1943 г. – Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
1955 г. – Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 г. – ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война – Бундесвер.
1958 г. – Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ Батак.
1959 г. – От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната – Луна 1.
1963 г. – Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена в България първата телевизионна програма от чужбина.
1965 г. – Индонезия напуска ООН.
1967 г. – Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
1988 г. – Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
1998 г. – В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.
2001 г. – Сила Калдерон става първата жена-губернатор на Пуерто Рико.
2006 г. – Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца.

Родени

1642 г. – Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 г. – Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 г. – Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.)
1822 г. – Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.)
1827 г. – Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.)
1834 г. – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 г. – Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.)
1839 г. – Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.)
1846 г. – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.)
1848 г. – Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1873 г. – Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.)
1878 г. – Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 г. – Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 г. – Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 г. – Иван Странски, български учен († 1979 г.)
1905 г. – Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.)
1905 г. – Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 г. – Анна Ли, британска актриса († 2004 г.)
1917 г. – Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.)
1920 г. – Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.)
1922 г. – Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 г. – Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.)
1931 г. – Иван Велинов, български юрист
1936 г. – Роджър Милър, американски поп-певец
1937 г. – Веско Зехирев, български актьор
1938 г. – Иън Бради, британски сериен убиец
1948 г. – Николай Червенков, молдовски българист
1951 г. – Цуи Харк, китайски режисьор
1955 г. – Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 г. – Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
1958 г. – Владимир Овчинников, руски пианист
1958 г. – Красимир Рангелов, български скулптор
1964 г. – Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
1967 г. – Тиа Карере, американска актриса
1968 г. – Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
1968 г. – Олег Дерипаска, руски милиардер
1969 г. – Кристи Търлингтън, американски топмодел
1975 г. – Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 г. – Паз Вега, испанска актриса
1979 г. – Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 г. – Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист
1983 г. – Кейт Босуърт, американска актриса
1986 г. – Аса Акира, американска порноактриса
1987 г. – Иван Колев, български волейболист
1987 г. – Шели Хениг, американска актриса
1993 г. – Амела Терзич, сръбска лекоатлетка

Починали

826 г. – Адалхард, християнски светец (* 752 г.)
1543 г. – Франческо Канова да Милано, италиански композитор (* 1497 г.)
1557 г. – Понтормо, италиански художник (* 1494 г.)
1819 г. – Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания (* 1751 г.)
1861 г. – Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия (* 1795 г.)
1892 г. – Джордж Бидъл Еъри, британски астроном (* 1801 г.)
1917 г. – Едуард Тайлър, британски антрополог (* 1832 г.)
1921 г. – Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик (* 1856 г.)
1925 г. – Никола Петров, български борец (* 1873 г.)
1926 г. – Такааки Като, Министър-председател на Япония (* 1860 г.)
1955 г. – Хосе Антонио Ремон, президент на Панама (* 1908 г.)
1960 г. – Фаусто Копи, италиански велосипедист (* 1919 г.)
1960 г. – Фридрих Адлер, австрийски политик (* 1979 г.)
1963 г. – Дик Пауъл, американски актьор (* 1904 г.)
1967 г. – Иван Кинов, български политик (* 1893 г.)
1992 г. – Иван Недев, български политик (* 1918 г.)
1995 г. – Сиад Баре, президент на Сомалия (* 1919 г.)
1996 г. – Карл Тарговник, унгарски психиатър (* 1915 г.)
2000 г. – Нат Адърли, американски композитор (* 1931 г.)
2000 г. – Патрик О'Брайън, британски писател (* 1914 г.)
2005 г. – Арнолд Денкер, американски шахматист (* 1914 г.)
2005 г. – Едо Муртич, хърватски художник (* 1921 г.)
2005 г. – Сирил Флетчър, британски комедиант (* 1913 г.)

Празници

Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски