15 януари - 124 години от рождението на Гео Милев

147
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева.

Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

В списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

1582 г. – Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
1759 г. – Открит е Британският музей.
1892 г. – Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
1908 г. – Основан е италианският АС Бари.
1919 г. – Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
1943 г. – В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
1951 г. – Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
1969 г. – СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
1970 г. – Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
1970 г. – Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
1975 г. – Ангола получава своята независимост от Португалия.
1983 г. – Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
1991 г. – Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.
1992 г. – Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
1992 г. – България първа в света признава независимостта на Република Македония от Югославия.
2001 г. – В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
2006 г. – Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.

Родени

1432 г. – Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)
1622 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)
1724 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)
1791 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург († 1872 г.)
1795 г. – Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)
1809 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист († 1865 г.)
1828 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)
1842 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)
1843 г. – Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик († 1922 г.)
1850 г. – Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)
1850 г. – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)
1866 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник – икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)
1868 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)
1871 г. – Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)
1875 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)
1883 г. – Власи Власковски, български политик († 1959 г.)
1884 г. – Георги Манев, български физик († 1965 г.)
1891 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)
1892 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)
1895 г. – Гео Милев, български поет († 1925 г.)
1897 г. – Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)
1902 г. – Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)
1902 г. – Назъм Хикмет, турски поет († 1963 г.)
1906 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)
1913 г. – Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)
1917 г. – Василий Петров, съветски маршал († 2014 г.)
1918 г. – Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)
1922 г. – Франц Фюман, немски писател († 1984 г.)
1923 г. – Янко Керемидчиев, български историк
1929 г. – Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
1931 г. – Алън Скофийлд, южноафрикански писател и журналист
1933 г. – Йордан Милев, български писател и поет
1935 г. – Делчо Лулчев, български инженер
1935 г. – Робърт Силвърбърг, американски писател
1958 г. – Борис Тадич, президент на Сърбия
1959 г. – Пийт Треуавас, британски рокмузикант
1966 г. – Владислав Кацарски, български журналист
1968 г. – Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
1970 г. – Даниел Боримиров, български футболист
1970 г. – Росица Ангелова, българска поетеса
1975 г. – Мери Пиърс, френска тенисистка
1976 г. – Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
1976 г. – Флорентин Петре, румънски футболист
1979 г. – Мартин Петров, български футболист
1981 г. – Бианка Гуачеро, италианска актриса

Починали

69 г. – Галба, римски император (* 3 г.)
936 г. – Раул, крал на Франция (* ок. 890 г.)
1595 г. – Мурад III, султан на Османската империя (* 1546 г.)
1615 г. – Вирджиния Медичи, член на клана Медичи (* 1568 г.)
1901 г. – Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828 г.)
1912 г. – Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат (* 1839 г.)
1919 г. – Карл Либкнехт, германски политик – марксист (* 1871 г.)
1919 г. – Роза Люксембург, германски политик (* 1870 г.)
1926 г. – Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист (* 1859 г.)
1934 г. – Херман Бар, австрийски писател (* 1863 г.)
1945 г. – Теодор Траянов, български поет (* 1882 г.)
1948 г. – Ралф Нелсън Елиът, американски икономист (* 1871 г.)
1983 г. – Майър Лански, американски мафиот (* 1902 г.)
1988 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 (* 1904 г.)
1998 г. – Владимир Свинтила, български писател (* 1926 г.)
2000 г. – Желко Ражнатович, сръбски военен командир (* 1952 г.)
2006 г. – Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1926 г.)
2007 г. – Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик (* 1951 г.)
2007 г. – Джеймс Хилиър, канадски физик (* 1915 г.)
2009 г. – Саид Сиям, палестински политик (* 1959 г.)

Празници

Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
САЩ – Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
Северна Корея – Ден на корейската азбука

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе