13 януари - 141 години от рождението на гениалния Пейо Яворов

67
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.

Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета, съставена от 9 души. Награден е с кръст „За храброст“. Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров.

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

1610 г. – Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.
1822 г. – В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.
1854 г. – Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.
1864 г. – В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
1878 г. – На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
1893 г. – В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
1898 г. – Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ – протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
1910 г. – От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване – на операта Селска чест.
1915 г. – Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
1915 г. – Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
1916 г. – Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.
1935 г. – Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
1953 г. – Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
1964 г. – Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
1964 г. – Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
1972 г. – Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
1974 г. – Отворено най-голямото летище в света – в Далас, щат Тексас, САЩ.
1991 г. – За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.

Родени

101 г. – Луций Елий, римски император († 138 г.)
1832 г. – Хорейшо Алджър, американски писател († 1899 г.)
1843 г. – Луи Леже, френски славист († 1923 г.)
1849 г. – Константин Йованович, австрийски архитект от български произход († 1923 г.)
1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1863 г. – Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1864 г. – Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат († 1928 г.)
1866 г. – Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик († 1949 г.)
1878 г. – Пейо Яворов, български поет († 1914 г.)
1880 г. – Александър Морфов, български композитор († 1934 г.)
1883 г. – Никола Марковски, български революционер († 1966 г.)
1898 г. – Николай Фол, български писател и режисьор († 1969 г.)
1909 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист († 1934 г.)
1924 г. – Паул Файерабенд, австрийски философ († 1994 г.)
1925 г. – Георги Калоянчев, български актьор († 2012 г.)
1927 г. – Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
1933 г. – Мария Луиза Българска, българска княгиня
1938 г. – Шивкумар Шарма, индийски музикант
1939 г. – Яцек Гмох, полски футболист
1943 г. – Ричард Мол, американски актьор
1947 г. – Карлес Рексач, испански футболист
1949 г. – Ракеш Шарма, индийски космонавт
1958 г. – Буйо, испански футболист
1964 г. – Виолета Георгиева, българска певица
1965 г. – Росен Миланов, български диригент
1966 г. – Патрик Демпси, американски актьор
1969 г. – Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
1972 г. – Щефан Байнлих, германски футболист
1977 г. – Орландо Блум, британски актьор
1982 г. – Мария, попфолк изпълнителка
1984 г. – Тодор Паланков, български футболист

Починали

86 г. пр.н.е. – Гай Марий, древноримски военачалник и политик (* 157 пр.н.е.)
888 г. – Карл Дебели, франкски император (* 832 г.)
1151 г. – Сугерий, френски духовник и държавен деятел (* 1081 г.)
1182 г. – Агнес Бабенберг, кралица на Унгария (* ок. 1154 г.)
1599 г. – Едмънд Спенсър, английски поет (* 1552 г.)
1863 г. – Козма Прутков, измислен руски писател (* 1803 г.)
1864 г. – Димитър Мутев, книжовник (* 1818 г.)
1864 г. – Стивън Фостър, американски композитор (* 1826 г.)
1867 г. – Виктор Кузен, френски философ (* 1792 г.)
1906 г. – Александър Попов, руски учен (* 1859 г.)
1921 г. – Йоан Караджани, румънски фолклорист (* 1841 г.)
1928 г. – Мара Бунева, българска революционерка (* 1902 г.)
1932 г. – София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I (* 1870 г.)
1941 г. – Джеймс Джойс, ирландски писател (* 1882 г.)
1950 г. – Димитрис Семсис, гръцки музикант (* 1883 г.)
1950 г. – Калинка Драганова, кмет на с.Гела, Смолянска област
1953 г. – Христо Метев, фабрикант (* 1881 г.)
1961 г. – Цветан Лазаров, български авиоконструктор (* 1896 г.)
1972 г. – Владимир Трендафилов, български актьор († 1897 г.)
1974 г. – Салвадор Ново, мексикански поет (* 1904 г.)
2000 г. – Боян Знеполски, български писател (* 1908 г.)
2006 г. – Божидар Божилов, български поет (* 1923 г.)
2012 г. – Рауф Денкташ, кипърски политик (* 1924 г.)

Празници

България – Професионален празник на работещите в областта на киното
Швеция и Финландия – Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе