12 януари - 143 години от рождението на гениалния Джек Лондон

12 Януари 2019, 0:08
127
Джек Лондон
Джек Лондон
Джек Лондон е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са "Морският вълк", "Белия зъб", "Дивото зове", "Сияйна зора", "Мартин Идън", "Лунната долина", "Белю Пушилката" и др.

Детството на Джек преминава в бедност. След завършване на основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. Търсейки изход от този тежък труд, Джек Лондон взема пари назаем, купува на старо корабче и става ловец на стриди без разрешително. След няколко месеца обаче корабчето съвсем грохва и не става за нищо. Тогава Лондон преминава на страната на закона и става член на Калифорнийския рибарски патрул. През 1893 г. пътува до Япония на борда на шхуна за ловене на тюлени. Когато се завръща, заварва Оукланд, Калифорния, в безредици от работнически протести. Джек Лондон вече е без работа и става скитник. През 1894 г. прекарва 30 дни в затвор за скитничество.

След редица приключения Лондон се връща към цивилизования живот, завършва средното си образование и успява, с упорита самоподготовка през цялото лято, да влезе в университета на Калифорния през есента на 1896 г., но още на следващата година се прощава с мечтата си за висше образование поради липса на средства. През целия си живот Джек Лондон се самообразова. Той е човек с всестранни интереси. Личната му библиотека наброява над 15 000 тома.

Много читатели смятат, че Джек Лондон е най-добър в късия разказ. Разказите му са образец за кратка проза с безупречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази. "Да накладеш огън" е може би най-известният му разказ. Той е от клондайкския му период. Други разкази от същия период са: "Златният каньон" – за битката между двама златотърсачи, "Законът на живота"" – за старец, изоставен от племето си да умре сам и "Жажда за живот" – за мъчителното пътуване на златотърсач през канадската тайга.


Какво се е случило на днешната дата

Събития

475 г. – Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 г. – Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
1940 г. – Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия.
1943 г. – Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 г. – Втората световна война: Съветския съюз започва т.нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1966 г. – В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 г. – Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум – Led Zeppelin.
1970 г. – Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.
1981 г. – Започва излъчването на американската „сапунена опера“ Династия.
1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
1998 г. – В Европейския съюз е постигнато съгласието на 15-те страни-членки за забрана на клониране на хора.
2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

Родени

1591 г. – Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1628 г. – Шарл Перо, френски писател († 1703 г.)
1729 г. – Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.)
1746 г. – Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.)
1779 г. – Никола Клеман, френски химик († 1841 г.)
1797 г. – Анете фон Дросте-Хюлзхоф, немска поетеса († 1848 г.)
1848 г. – Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 г. – Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 г. – Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.)
1863 г. – Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.)
1863 г. – Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.)
1876 г. – Джек Лондон, американски писател († 1916 г.)
1877 г. – Иван Кипров, български лекар († 1922 г.)
1878 г. – Ференц Молнар, унгарски писател (1952)
1893 г. – Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 г. – Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 г. – Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.)
1900 г. – Тодор Ангелов, български антифашист († 1943 г.)
1903 г. – Игор Курчатов, руски учен († 1960 г.)
1904 г. – Георги Караславов, български писател († 1980 г.)
1907 г. – Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 г. – Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 г. – Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 г. – Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 г. – Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1916 г. – Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1917 г. – Любомир Сагаев, български музиколог и общественик († 2001 г.)
1926 г. – Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.)
1929 г. – Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1933 г. – Лили Енева, българска актриса
1934 г. – Васил Симов, български волейболист († 1995 г.)
1944 г. – Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 г. – Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 г. – Елена Божкова, българска народна певица
1949 г. – Харуки Мураками, японски новелист
1951 г. – Кърсти Али, американска актриса
1954 г. – Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 г. – Людмил Тодоров, български актьор
1956 г. – Николай Носков, руски музикант
1958 г. – Ваня Цветкова, българска актриса
1962 г. – Марина Кондова, българска тенисистка
1965 г. – Роб Зомби, американски музикант
1968 г. – Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 г. – Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 г. – Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine)
1972 г. – Приянка Ганди, индийски политик
1974 г. – Илиян Симеонов, български футболист
1974 г. – Милен Петков, български футболист
1981 г. – Мартин Герасков, български актьор
1982 г. – Величко Чолаков, български щангист

Починали

1519 г. – Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 г. – Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 г. – Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник (* 1507 г.)
1665 г. – Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 г. – Фридрих фон Шлегел, немски културфилософ (* 1772 г.)
1856 г. – Людовит Щур, словашки възрожденски деец (* 1815 г.)
1913 г. – Стоян Топузов, български военен деец (* 1864 г.)
1951 г. – Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 г. – Невил Шът, английски писател (* 1899 г.)
1976 г. – Агата Кристи, британска писателка (* 1891 г.)
1983 г. – Николай Подгорни, председател на Върховния съвет на СССР (* 1903 г.)
1990 г. – Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 г. – Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 г. – Чарлз Хюгинс, канадски медик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1901 г.)
2002 г. – Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ (* 1917 г.)
2003 г. – Морис Гиб, британски поп-певец (* 1949 г.)
2007 г. – Юрг Федершпил, швейцарски писател (* 1931 г.)
2017 г. – Лари Стеинбауер, британски кейбордист (Bronski Beat) (* 1960 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе