Защо има полза да се осмелим да бъдем невежи

6 Март 2019, 19:29
93
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com
В съвременното общество е широкоразпространено ирационалното убеждение: "Аз трябва да бъда компетентен в колкото е възможно повече области и да показвам интелигентност и мъдрост във всичко, което правя".

Хората често поемат твърде много задължения, защото изпитват силен страх да не изглеждат невежи, по-малко интелигентни или способни от другите. Те вярват, че ако допускат грешки или не се представят отлично, в която и да е област, ще бъдат отхвърлени.

Тези убеждения не само са погрешни, но са и огромно бреме, което води до тревожност и силен стрес.

Ако се замислим върху това, бързо ще осъзнаем, че страховете, които ръководят поведението ни са абсурдни и непродуктивни. Вярно е, че показването на определени умения, качества или мъдрост е приятно. Когато другите ни се възхищават, когато ни хвалят или ни поздравяват за нещо, което сме направили добре, ние се чувстваме щастливи и се гордеем със себе си.

Едно е да се насладите на похвалата обаче, а съвсем друго да поставите самочувствието си в зависимост от нивото на интелигентността, културата и опита си. Всъщност самочувствието не трябва да зависи от това.

Самооценката никога не трябва да зависи от повърхностни ценности, физически предимства, интелигентност, успехи, постижения или приемане от другите. Защото тези ценности не са стабилна, постоянна величина в живота ви, и ако ги изгубите, самочувствието ви ще се сгромоляса заедно с тях. А това ще ви направи много уязвими и нещастни.

Винаги ще има хора, които ще са по-красиви от вас, по-умни, по-интелигентни, по-успешни… Следователно, ако самоуважението и самооценката ви зависят от другите, ще бъдете емоционално слаби. Дискомфортът и неприемането на себе си ще поемат контрола над живота ви.
Откъде идват тези ирационални убеждения

За съжаление, още като деца ни съветват настойчиво да “учим усилено”, за да “постигнем нещо в живота”, “да бъдем най-добрите”, защото ако не сме, ще бъдем бедни и нещастни… Родителите не спират да подканват децата си да учат и да бъдат най-добрите – във всичко, защото ако не са, животът им ще е пълен провал.

Представете си как се чувства едно дете, когато чуе всички тези идеи. То ще расте, постоянно страхувайки се – да не се провали, да не се представи лошо или недостойно. Ще реши да се конкурира с другите, за да бъде “най-добър”, вместо да се съревновава със себе си, за да предизвика себе си и да се забавлява…

За да се освободим от това погрешно убеждение, ние трябва да открием нови аргументи, които да ни убедят, че това, което мислим, е напълно ирационално, сюрреалистично, абсурдно. Затова трябва да го отхвърлим и да го заменим с по-здравословни вярвания. Някои аргументи, които можете да използвате, са следните:

  • Интелигентността не е най-важната ценност: дали сме интелигентни или невежи, всъщност не е толкова важно. Можем да живеем перфектно и без да се конкурираме с Айнщайн – това, че интелигентността ни не може да се мери с неговата, не намалява стойността ни като личности. Единствената стойност, която има значение, е любовта - любовта, която изпитваме към себе си, към другите и към живота си.


  • Всички сме невежи в някоя област: лекарят може да знае много за медицината, но да е пълен невежа по отношение на компютрите. Учителят може да е блестящ преподавател, но вероятно е доста зле с фотографията.


Проблемът е в това, че се стремим да бъдем съвършени и да знаем толкова много, колкото ни е нужно, за да достигнем някаква въображаема цел, която всъщност не съществува. Нека просто приемем реалността: знанието е точно толкова безкрайно, колкото е и вселената.

Когато осъзнаем и приемем това, животът и взаимоотношенията ни с другите ще станат по-добри. Обикновено хората смятат, че ако покажат колко успешни, колко интелигентни или мъдри са, ще спечелят уважението и признанието на другите и това в някои случаи е така - особено когато тази преценка идва от хора, които имат повърхностна ценностна система.

За щастие, има много хора по света, които наистина оценяват автентичността и уважават тези, които се осмеляват да бъдат несъвършени и да се показват такива, каквито са. Те ценят хората, които признават, че не са добри във всичко, но желаят да се учат, а заедно с това - и да се забавляват.

Очевидно, ако преминем през живота с тази нагласа, нашите взаимоотношения с околните ще се подобрят, ще процъфти и връзката ни със самите нас. Ще спрем да влизаме в глупави дебати, за да доказваме, че сме прави. Просто ще се наслаждаваме и ще се учим по пътя, тъй като всички ние винаги ще имаме какво още да научим.

Осмелете се да бъдете невежи и не се притеснявайте да питате, когато не разбирате нещо. Страхувате ли се да вдигнете ръката си в час от страх да не изглеждате глупаво? А осъзнавате ли, че ако не го направите, наистина ще бъдете невежи? Тези парадоксални ефекти са типични за психологията: от страх да не изглеждам ням, накрая се оказвам тъп.

Трябва да пренебрегнем този страх, който ни казва, че нещо лошо ще се случи, ако не знаем как да отговорим на даден въпрос. Нищо няма да се случи, ще продължите да живеете.

Източник: exploringyourmind.com

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе