Каква е разликата между страх и тревожност

14 Март 2019, 8:00
105
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com
Страхът и тревожността са тясно свързани – и двете понятия съдържат идеята за опасност или възможност от нараняване. Тези термини обаче не са взаимозаменяеми. Въпреки че симптомите обикновено се припокриват, опитът на човек с тези емоции се различава в зависимост от техния контекст.

Страхът и тревожността предизвикват сходни реакции при определени заплахи. Много експерти обаче посочват, че има важни разлики между тях. Тези различия обясняват как реагираме на различни стресори в нашата околна среда.

Страхът е свързан с реална заплаха, докато тревогата произтича от неизвестна или слабо определена опасност. Например, страхът от смъртта е по-вероятно да приеме формата на тревожност, отколкото на специфичен страх. Тревожността се отнася и за емоционални състояния като съмнение, отегчение, психически конфликт, разочарование и срам.

Напрежението в мускулите, повишената сърдечна честота и недостигът на въздух маркират най-значимите физиологични симптоми, свързани с реакцията на опасност. Тези телесни промени са резултат от вродена реакция на стреса, която е необходима за нашето оцеляване. Без тази реакция нашият ум няма да получи сигнала за опасност и телата ни няма да могат да се подготвят да избягат или да останат и да се бият, когато са изправени пред опасност.

Да разгледаме по-подробно тези два термина:

Страх

Страхът, както вече посочихме, е емоционален отговор на известна или определена заплаха. Опасността е реална, категорична и непосредствена. Има ясен и настоящ обект на страха.

Страхът кара хората да потърсят спасение (реакция на борба или бягство). Когато се страхуваме, ние се концентрираме върху себе си и безпокойството си. Страхът ускорява метаболизма в очакване на непосредствена необходимост да се защити или да избяга, зениците се разширяват, а слухът става по-остър.

Страхът, който изпитва човек, може да се предаде на околните, които от своя страна също да го разпространят. Това може да се случи, дори когато страхът е необоснован и нерационален.

Гневът често е резултат от страха (Nussbaum, 2018). Например, разгледайте смесените емоции при развод. Реакциите на мъжете често са доминирани от гняв. Терапевтичната цел в тези ситуации е да им помогне да осъзнаят, че някои от техните негативни емоции могат да са вследствие на страх, тъга, наранени чувства.

Тревожност

За разлика от страха, тревожността не се нуждае от стимул. Тревожността е неприятно, неясно чувство за страх, отговор на неточна или неизвестна заплаха. Представете си например, че вървите по тъмна улица. Може да се почувствате малко неловко и дори да ви се свие стомахът. Тези усещания са причинени от безпокойството, което е свързано с възможността да срещнете непознат, който да ви навреди. Това притеснение не е резултат от определена заплаха. По-скоро то идва от тълкуването на ума ви за възможните опасности, които могат да възникнат.

Очакването на неопределена опасност може да доведе до състояние на постоянна бдителност. Например, пристъп на паника включва взаимодействието на системата на страха с неподходящо и неадаптивно познание (т.е. фалшива аларма). Паниката е белязана от внезапно чувство на страх и неизбежна гибел, както и от редица неудобни и тревожни физически усещания като ускорен сърдечен ритъм, затруднено дишане, треперене, напрежение в стомаха и мускулите.

Този двусмислен характер на тревожността затруднява преодоляването й. Ако не знаем източника на нашата тревога, ще ни е трудно да се справим с проблема.

Тревожността често е придружена от много неудобни соматични усещания. Някои от най-честите физически симптоми на тревожност включват:

  • главоболие

  • мускулна болка и напрежение

  • нарушения на съня

  • болка в гърдите

  • прекомерно изпотяване

  • треперене

  • студени тръпки или горещи вълни

  • ускорен пулс

  • деперсонализация и дереализация

  • разстроен стомах или гадене

  • задух

  • замайване или прималяване


Тревожността обаче може да бъде и източник на сила.

Тревожният темперамент може да доведе до по-добра работа и резултати. Роло Мей (1953) пише: „Проблемът с управлението на тревожността е да я намалим до нормални нива, а след това да използваме тази нормална тревожност като стимул за увеличаване на съзнанието, бдителността, желанието за живот.”

Хората с нормална тревожност са по-целенасочени, по-организирани и самодисциплинирани (Stossel, 2013). Те се справят ефективно с непредвидени събития и последствия, грижат се по-добре за здравето си. Накратко, тревожността е продуктивна, когато не е прекомерна. Всъщност целта на терапията е да се намали тревожността, а не да се елиминира.

Тревожността рядко е патологична, дори когато е интензивна, докато не се превърне в хронично състояние, което пречи на спокойното функциониране и благосъстояние. Когато тревожността е прекомерна и несвързана с реалността, тя вече не дава точен и надежден сигнал за опасност.

Източник: framar.bg

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе