Днес Айртон Сена щеше да навърши 59

197
Снимка: feelgrafix.com
Снимка: feelgrafix.com
Айртон Сена да Силва е пилот от Формула 1, носител на три световни титли.

Загива на 1 май 1994 г. в състезанието за Голямата награда на Сан Марино (на пистата Имола) след удар в предпазната стена на завоя Тамбурело, със скорост около 297 км/ч.

Роден е на 21 март 1960 в Сао Пауло, Бразилия.

Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт кара баща му да му даде карт с двигател от косачка с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, докато не навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981.

През зимата на 1980 г. напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания, и до август 1981 г. вече участва в два шампионата – Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си, Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.

През февруари 1982 г. той вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Рейс Петролеум. През 1983 г. се състезава в британската Формула 3 и от 21 състезания Сена има 13 победи, 15 първи позиции и титла.

Участва във Формула 1 от 1984 г. до смъртта си през 1994 г. Карал е за отборите на Толеман, Лотус, Макларън и Уилямс. Печели световната титла три пъти - през 1988, 1990 и 1991 г.

Легендарни остават битките със съотборника му в Макларън Ален Прост, с когото не са в добри отношения през целия период на съвместна работа.

Стилът на каране на Сена е безкомпромисен, граничещ с опасен. Според много анализатори, включително от „Би Би Си“, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1.

Айртон Сена е избран за най-великия пилот във Формула 1 за всички времена от 217 бивши и настоящи състезатели във Формула 1. Анкетата е проведена от британското списание „Autosport“ през 2009 г.


Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1191 г. – Целестин III става римски папа.
1201 г. – Българо-византийски войни: Започва Обсадата на Варна.
1590 г. – Персийско-османска война (1578-1590): Сключен е мирен договор, с който Персия признава османските завоевания.
1684 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Диона и Тетида – естествени спътници на Сатурн.
1772 г. – Създаден е окръг Нортъмбърланд в щата Пенсилвания, САЩ.
1798 г. – Създаден е окръг Уейн в щата Пенсилвания, САЩ.
1804 г. – Обнародван е Наполеоновият кодекс.
1844 г. – сключен е едикт за веротърпимост в Светите земи.
1857 г. – При земетресение в Токио, Япония загиват над 100 000 души.
1871 г. – Ото фон Бисмарк e избран за Канцлер на Германия.
1871 г. – В имението си край Крайова е убит видният възрожденец доктор Петър Берон.
1871 г. – Журналистът Хенри Мортън Стенли започва своето странстване, в опит да открие мисионера и изследовател Дейвид Ливингстън.
1895 г. – Създаден е окръг Навахо в щата Аризона, САЩ.
1908 г. – Френският пилот Анри Фарман пилотира първия самолет с пасажери.
1909 г. – В Румъния е приет закон, задължаващ изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на държавата.
1919 г. – Създадена е Унгарската съветска република.
1922 г. – Приет е Закон за общ български правопис.
1930 г. – Извършен е първият полет на тежкия бомбардировач ТБ-3, използван от ВВС на СССР през 1930-те години и от времето на Втората световна война.
1933 г. – Ден на Потсдам.
1942 г. – Извършен е първият полет на съветски едноместен едномоторен изтребител Ла-5, използван по време на Втората световна война.
1945 г. – Втората световна война: България и Съветският съюз приключват успешно отбраната на северният бряг на река Драва след Дравската операция.
1946 г. – Първото правителство на Отечествения фронт подава оставка.
1948 г. – Основана е френската държавна компания RATP.
1953 г. – Белвю в щата Вашингтон, САЩ получава статут на град.
1963 г. – Затворът Алкатрас, разположен на остров в Санфранциския залив, е закрит.
1964 г. – Димитър Димов става председател на Съюза на българските писатели.
1966 г. – поставя се началото на традиционния празник на град Кюстендил, известен като „Кюстендилска пролет“.
1969 г. – САЩ извършват ядрен опит на полигона в Невада.
1969 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже в командировка.
1980 г. – Американският президент Джими Картър обявява бойкот на Летни олимпийски игри 1980 в Москва в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан.
1986 г. – Георги Атанасов става министър-председател на България на мястото на Гриша Филипов.
1988 г. – Самолет Боинг 747 на американската компания „Пан Ам“, извършващ полет 103 по линията Лондон – Ню Йорк експлодира във въздуха над Локърби – Шотландия. Загиват 243 пасажера, 16 човека екипаж и 11 жители на Локърби.
1990 г. – Намибия получава независимост след 75 години управление от ЮАР.
1991 г. – Преустановено е награждаването с орден Георги Димитров.
1997 г. – Състои се премиерата на американски биографичен филм Селена.
1999 г. – След 478-часово пътешествие Бертран Пикар и Брайан Джонс стават първите хора обиколили Земята с балон.
2001 г. – Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън за преминаване на войски през българска територия и за създаване на военни бази.
2003 г. – Започват Битката за Ум Касър и Битката за Басра – първите битки от войната в Ирак.

Родени

1227 г. – Карл I Анжуйски, пръв владетел на Неаполитанско кралство († 1285 г.)
1685 г. – Йохан Себастиан Бах, германски композитор († 1750 г.)
1763 г. – Жан Паул, немски писател († 1825 г.)
1768 г. – Жан Батист Жозеф Фурие, френски математик († 1830 г.)
1806 г. – Бенито Хуарес, президент на Мексико († 1872 г.)
1825 г. – Александър Можайски, руски учен († 1890 г.)
1839 г. – Модест Мусоргски, руски композитор († 1881 г.)
1854 г. – Лео Таксил, френски писател († 1907 г.)
1867 г. – Иван Стойчев, български революционер († 1903 г.)
1872 г. – Димитър Думбалаков, български революционер († 1915 г.)
1872 г. – Христо Саракинов, български революционер († 1908 г.)
1875 г. – Димитър Ганчев, български революционер († 1912 г.)
1889 г. – Бърнард Фрайбърг, британски офицер († 1963 г.)
1889 г. – Иван Метев, български инженер († 1913 г.)
1896 г. – Аспарух Темелков, български актьор († 1964 г.)
1898 г. – Йордан Стратиев, български поет и дипломат († 1974 г.)
1909 г. – Сидония Атанасова, българска художничка († 1994 г.)
1913 г. – Джордж Абакасис, британски автомобилен състезател († 1991 г.)
1921 г. – Борис Априлов, български писател († 1995 г.)
1923 г. – Михаил Марков, български политик († 1951 г.)
1925 г. – Илда Гадеа, първата жена на Че Гевара († 1974 г.)
1925 г. – Питър Брук, английски режисьор
1927 г. – Ханс-Дитрих Геншер, германски политик († 2016 г.)
1928 г. – Петер Хакс, немски драматург († 2003 г.)
1931 г. – Блаже Ристовски, историк от Република Македония († 2018 г.)
1935 г. – Брайън Клъф, английски футболист († 2004 г.)
1935 г. – Митрополит Филарет, руски духовник
1940 г. – Соломон Бърк, американски соул певец († 2010 г.)
1941 г. – Дирк Фримаут, белгийски космонавт
1941 г. – Стойка Иванова, северняшка народна певица
1941 г. – Пласидо Доминго, испански певец
1942 г. – Али Абдула Салех, йеменски политик († 2017 г.)
1944 г. – Хилари Минстър, британски актьор († 1999 г.)
1946 г. – Боян Обретенов, български публицист
1949 г. – Славой Жижек, словенски писател
1950 г. – Роджър Ходжсън, британски музикант
1951 г. – Искра Радева, българска актриса
1956 г. – Нели Огнянова, български юрист
1958 г. – Гари Олдман, британски актьор
1960 г. – Айртон Сена, бразилски пилот от Ф1 († 1994 г.)
1960 г. – Зденка Тодорова, български журналист
1961 г. – Лотар Матеус, немски футболист
1962 г. – Матю Бродерик, американски актьор
1963 г. – Роналд Куман, холандски футболист
1967 г. – Харалан Александров, български антрополог
1968 г. – Благовест Стоянов, български състезател
1969 г. – Али Даи, ирански футболист
1975 г. – Марк Уилямс, уелски играч на снукър
1978 г. – Рани Мукерджи, индийска актриса
1980 г. – Марит Бьорген, норвежка ски бегачка
1980 г. – Роналдиньо, бразилски футболист
1982 г. – Емилия, българска певица
1984 г. – Василий Гончаров, руски музикант
1990 г. – Иван Ранчев, български сноубордист
1997 г. – Мартина Стоесел, аржентинска актриса, танцьорка, певица и модел

Починали

547 г. – Бенедикт Нурсийски, италиански духовник (* 480 г.)
1762 г. – Никола Луи дьо Лакай, френски астроном (* 1713 г.)
1857 г. – Уилям Скорсби, шотландски изследовател (* 1789 г.)
1871 г. – Петър Берон, български просветител (* 1799 г.)
1896 г. – Ангел Бамбалов, български революционер (* 1855 г.)
1902 г. – Михаил Апостолов, български революционер (* 1871 г.)
1905 г. – Гого Киров, български революционер (* ? г.)
1905 г. – Стойко Христов, български революционер (* ?)
1906 г. – Иванчо Карасулията, български революционер (* 1875)
1907 г. – Мише Развигоров, български революционер (* 1873 г.)
1910 г. – Надар, френски фотограф (* 1820 г.)
1912 г. – Омил Глишич, сръбски революционер (* 1892 г.)
1921 г. – Ростислав Блъсков, български политик (* 1884 г.)
1926 г. – Стат Антонов, български лекар (* 1844)
1928 г. – Мицко Солаков, български революционер (* 1890)
1931 г. – Зигмунт Пулавски, полски пилот (* 1901 г.)
1933 г. – Иржи Поливка, чешки лингвист
1933 г. – Константин Груев, български революционер (* 1869 г.)
1934 г. – Георги Пейков, български просветен деец (* 1848 г.)
1938 г. – Джон Бейтс Кларк, американски икономист (* 1847 г.)
1947 г. – Джоузеф Баркрофт, английски физиолог
1953 г. – Тони Волф, швейцарски психолог (* 1888 г.)
1954 г. – Никола Бакърджиев, български военен деец (* 1881 г.)
1964 г. – Никола Диклич, хърватски музикант (* 1890 г.)
1970 г. – Марлен Хаусхофер, австрийска писателка (* 1920 г.)
1973 г. – Петър Нешев, български офицер (* 1901 г.)
1977 г. – Алекси Квартирников, български инженер (* 1893 г.)
1985 г. – Майкъл Редгрейв, английски актьор (* 1908 г.)
1989 г. – Чезаре Мусати, италиански математик (* 1897 г.)
2014 г. – Кирил Пандов, български футболист (* 1928 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе