8 януари - 77 години от рождението на Стивън Хокинг

8 Януари 2019, 0:13
30
Стивън Хокинг
Стивън Хокинг
Стивън Уилям Хокинг, е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“, която му спечелва международна известност.

До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.

Роден е на 8 януари 1942 година (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Той е един от най-младите членове на Английското кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.

Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.

През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. Иначе казано, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност.

Хокинг умира на 14 март 2018 г. (денят Пи) в Кеймбридж.


Какво друго се е случило на тази дата?

Събития

1198 г. – Инокентий III става римски папа.
1598 г. – Евреите са прогонени от Република Генуа.
1815 г. – Британско-американска война: Американските сили водени от генерал Андрю Джаксън побеждават британската армия близо до Ню Орлеанс, две седмици след като САЩ и Великобритания подписват мирен договор за край на войната.
1838 г. – Алфред Вейл демонстрира телеграфа, като използва точки и чертички (поставя се началото на т.нар. Морзов код).
1900 г. – Президентът на САЩ Уилям Маккинли обявява военно положение в Аляска.
1918 г. – Американският президент Удроу Уилсън излага своя мирен план за последиците от Първата световна война в 14 точки (включващи открита дипломация, право на народите на суверенитет, създаване на Общество на народите, либерализиране на търговията).
1931 г. – Папа Пий XI издава енциклика срещу разводите и срещу контролирането на раждаемостта.
1949 г. – В Москва социалистическите държави учредяват Съвет за икономическа взаимопомощ.
1958 г. – 14-годишният Боби Фишър печели Американския шампионат по шахмат.
1959 г. – Генерал Шарл дьо Гол е обявен за първи президент на Петата република на Франция.
1962 г. – Картината на Леонардо да Винчи Мона Лиза е показана за пръв път в САЩ.
1973 г. – Изстреляна е съветската космическа сонда Луна 21 с Луноход 2 на борда.
1992 г. – Президентът на САЩ Джордж Х. У. Буш заболява, докато е на визита в Япония и по време на официален обяд повръща върху японския министър-председател.
1996 г. – В България стартира масовата приватизация.
2004 г. – Кралица Елизабет II кръщава най-големия пътнически лайнер, строен някога – Кралица Мери II.

Родени

1628 г. – Люксамбур, френски офицер († 1695 г.)
1823 г. – Алфред Ръсел Уолъс, английски естествоизпитател († 1913 г.)
1824 г. – Уилки Колинс, английски писател († 1889 г.)
1830 г. – Ханс фон Бюлов, германски композитор († 1894 г.)
1836 г. – Лорънс Алма-Тадема, британски художник († 1912 г.)
1849 г. – Степан Макаров, руски офицер († 1904 г.)
1861 г. – Димитър Кирков, български военен деец († 1918 г.)
1867 г. – Емили Грийн Болч, американска писателка, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1961 г.)
1871 г. – Михаил Апостолов, войвода († 1902 г.)
1873 г. – Елена Петрович Негош, кралица на Италия († 1952 г.)
1885 г. – Иван Дипчев, български военен деец († 1954 г.)
1886 г. – Славчо Пирчев, български революционер († 1973 г.)
1888 г. – Борис Верлински, съветски шахматист († 1950 г.)
1890 г. – Шандор Радо, унгарски психоаналитик († 1972 г.)
1891 г. – Богомил Андреев, български режисьор († 1939 г.)
1891 г. – Валтер Боте, германски физик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1957 г.)
1892 г. – Акиле Гама, бразилски футболист († ? г.)
1899 г. – Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 1959 г.)
1902 г. – Георгий Маленков, съветски политик († 1988 г.)
1902 г. – Карл Роджърс, американски психолог († 1987 г.)
1907 г. – Жан Иполит, френски философ († 1968 г.)
1911 г. – Йорданка Чанкова, деятелка на младежкото революционно движение († 1944 г.)
1914 г. – Херман Пилник, аржентински шахматист († 1981 г.)
1918 г. – Хаим Оливер, български писател († 1986 г.)
1922 г. – Артемио Франки, италиански футболен деятел († 1983 г.)
1923 г. – Лари Сторч, американски актьор
1924 г. – Йордан Томов, български футболист († 1998 г.)
1924 г. – Стефан Савов, български политик († 2000 г.)
1930 г. – Иван Абаджиев, български партиен деец († 2006 г.)
1933 г. – Зев бен Шимон Халеви, автор на съчинения върху Кабала
1933 г. – Хуан Марсе, испански писател
1935 г. – Елвис Пресли, американски певец († 1977 г.)
1935 г. – Илия Чубриков, български рали пилот
1936 г. – Георги Данаилов, български писател
1936 г. – Сафет Исович, босненски музикант († 2007 г.)
1937 г. – Шърли Беси, американска певица
1941 г. – Борис Валехо, перуански илюстратор
1941 г. – Греъм Чапман, британски актьор († 1989 г.)
1942 г. – Ангел Марин, вицепрезидент на България
1942 г. – Валя Балканска, българска певица
1942 г. – Стивън Хокинг, британски физик († 2018)
1944 г. – Тери Брукс, американски писател
1946 г. – Роби Кригър, американски музикант
1947 г. – Дейвид Боуи, британски музикант († 2016 г.)
1958 г. – Рей Мистерио старши, мексикански кечист
1959 г. – Асен Масларски, български певец, музикант и композитор
1961 г. – Иван Ненков, български поет, сатирик, журналист и учител
1963 г. – Дмитрий Галямин, руски футболист
1973 г. – Шон Пол, ямайски певец
1976 г. – Филип Колев, български футболист
1977 г. – Амбър Бенсън, американска актриса
1978 г. – Марко Фу, играч на снукър от Хонг Конг
1978 г. – Николай Атанасов, български поет
1979 г. – Стипе Плетикоса, хърватски футболист
1980 г. – И Чън-су, южнокорейски футболист
1981 г. – Женевив Кортес, американска актриса
1984 г. – Илиян Гаров, български футболист
1987 г. – Орлин Старокин, български футболист
1988 г. – Павел Виданов, български футболист
1986 г. – Давид Силва, испански футболист
2000 г. – Ноа Сайръс, американска актриса

Починали

1107 г. – Едгар I, крал на Шотландия (* 1074 г.)
1324 г. – Марко Поло, венециански пътешественик (* 1254 г.)
1337 г. – Джото, италиански художник (* 1267 г.)
1642 г. – Галилео Галилей, италиански учен (* 1564 г.)
1713 г. – Арканджело Корели, италиански композитор (* 1653 г.)
1878 г. – Николай Некрасов, руски писател (* 1821 г.)
1881 г. – Арзас Тергукасов, руски офицер (* 1819 г.)
1896 г. – Пол Верлен, френски поет (* 1844 г.)
1904 г. – Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф (* 1829 г.)
1919 г. – Петер Алтенберг, австрийски писател (* 1859 г.)
1922 г. – Димитър Гешов, български военен деец (* 1860 г.)
1934 г. – Илия Балтов (ВМОК), български военен и революционер (* 1877 г.)
1937 г. – Борис Дякович, български археолог от Бесарабия (* 1868 г.)
1938 г. – Иван Кепов, български историк и журналист (* 1870 г.)
1938 г. – Неофит Скопски, български духовник (* 1870 г.)
1941 г. – Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение (* 1857 г.)
1944 г. – Джоузеф Джастроу, американски психолог (* 1863 г.)
1944 г. – Дочо Пенков Маринов, български партизанин (* 1924 г.)
1948 г. – Курт Швитерс, германски художник (* 1887 г.)
1950 г. – Йозеф Шумпетер, австрийски икономист (* 1883 г.)
1951 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател (* 1875 г.)
1953 г. – Иван Романов, български католически епископ – умира в затвора (* 1878 г.)
1956 г. – Павел Францалийски, български художник (* 1884 г.)
1957 г. – Иван Хаджимарчев, български писател (* 1897 г.)
1966 г. – Владимир Мусаков (преводач), български преводач (* 1928 г.)
1968 г. – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист (* 1903 г.)
1971 г. – Бертрам Левин, американски психоаналитик (* 1896 г.)
1974 г. – Бланш Ревершон-Жув, френски психоаналитик (* 1879 г.)
1981 г. – Александър Котов, руски шахматист (* 1913 г.)
1981 г. – Шигеру Егами, японски каратист (* 1912 г.)
1986 г. – Пиер Фурние, френски виолончелист (* 1906 г.)
1988 г. – Тодор Дермонски, български футболист (* 1910 г.)
1991 г. – Стив Кларк, английски музикант (* 1960 г.)
1996 г. – Теобалдо Депетрини, италиански футболист и треньор (* 1913 г.)
1996 г. – Франсоа Митеран, президент на Франция (* 1916 г.)
2000 г. – Неделчо Чернев, български режисьор (* 1923 г.)
2000 г. – Стефан Савов, български политик († 1924 г.)
2002 г. – Александър Прохоров, руски физик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)

Празници

Бабинден – Ден на родилната помощ (нов стил)
Монако – Ден на независимостта (от Република Генуа, 1297 г.)

Добави коментар

* - задължителни полета
Писането на кирилица е задължително.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите и мненията, изказани в тях. Запазваме си правото да изтриваме коментари, които съдържат обидни или нецензурни изрази, които представляват явна или скрита реклама и които преценим за неподходящи по някаква друга причина.
Горе